Кога превозвачът носи отговорност за загуба или повреда на стоки, превозвани по море?

Кога превозвачът носи отговорност за загуба или повреда на стоки, превозвани по море?

 П

ревозът на товари по море е гръбнакът на транспортната индустрия и представлява повече от 80% от общия обем на търговията[1]. Имайки предвид огромния брой транспорти, предприемани ежедневно, изглежда неизбежно понякога товарите да бъдат загубени или повредени. За ефективното разрешаване на такива случаи е важно всички страни да са добре информирани кой е отговорен за щетите или загубите. Тази статия се фокусира специално върху отговорността на превозвача, която се урежда от правилата на Хага-Висби. По-новите конвенции са Хамбургските правила и Правилата от Ротердам. Първите обаче, са ратифицирани само от няколко държави, а вторите все още не са в сила, така че те остават с малко практическо значение.

Кой е отговорен? Договорният превозвач или този, който извършва транспорта? 🚛

Честа практика в морския транспорт е клиентът да наеме превозвач, който след това да повери превоза на друга компания. Ако товарът е повреден или загубен, възниква въпросът кой носи отговорност за него – превозвачът (нает от клиента) или действителният превозвач (поемащ превоза). Общото правило е, че договорният превозвач носи отговорност за действията и бездействията на действителния превозвач и хората, наети от последния за целите на конкретния транспорт[2]. Общоприетата практика е, че договорът между договорния превозвач и действителния превозвач уточнява, че само последният носи отговорност за щети или загуби, настъпили, докато стоките са били под негова отговорност[3]. Поради тази причина е много важно да приемете договор за превоз (който може да бъде под формата на транспортна заявка) преди да започне транспортирането и внимателно да проверите приложимите условия. След това правилата, обсъдени в останалата част на тази статия, се прилагат и за действителния превозвач.

Преди да започне пътуването  🗺️

Преди да започне пътуването, превозвачът е длъжен да полага дължимата грижа, за да направи кораба „плавателен“, годен за пътуване, да осигури подходящ екипаж и да го оборудва, както и да направи всички места, където стоките се съхраняват, безопасни и годни за целта[4]. Важното е, че изискването е само да се полагат разумни грижи, а не да се постига резултат. По този начин превозвачът не носи отговорност за загуба или повреда, произтичаща от негодното състояние на кораба или състоянието на складовите помещения, ако докаже, че е бил надлежно усърден[5]. По същия начин превозвачът е отговорен и за внимателното товарене и укрепване на стоките[6].

След като приеме стоката, превозвачът издава на спедитора товарителница[7] – един от най-важните документи в морския транспорт. В него се посочват, наред с други неща, броят на опаковките или теглото на стоките, тяхното привидно състояние и маркировките, необходими за тяхната идентификация[8]. Тази информация се предоставя от изпращача, който гарантира нейната точност и носи отговорност за щети в резултат на грешки[9]. Въпреки това превозвачът не е длъжен да вписва в товарителницата каквато и да е информация, за която подозира, че е погрешна или не може да провери по разумен начин[10]. Това е особено важно, тъй като товарителницата създава презумпция, че стоките са получени в описаното количество и състояние[11].

По време на транспорта: освобождаване от отговорност? 🔓

След като пътуването започне има презумпция, че превозвачът носи отговорност за всяка загуба или повреда на стоките. Има обаче много изключения от общото правило. Най-скандалното от тях е правилото, че превозвачът не носи отговорност за щети или загуби в резултат на действие или небрежност на екипажа при навигацията или управлението на кораба[12]. Превозвачът също се освобождава от отговорност, ако причината за щетата е едно от следните събития или условия: действия на обществени врагове, пожар (освен ако не е причинен по вина на превозвача), военни действия, конфискация по съдебен процес, опасности от морето, карантинни ограничения, бунтове, стачки, неизбежни произшествия или опити за спасяване на живот или имущество в морето[13]. Превозвачът също така не носи отговорност за щети поради недостатъчност на опаковката или номерацията на стоките или присъщите им пороци[14]. Разбира се, ако вината или дефектът на изпращача или собственика на стоката са причинили щети, превозвачът се освобождава от отговорност[15].

В допълнение към предхоните типове освобождаване от отговорност, има клауза за освобождаване, която гласи, че ако превозвачът успее да докаже, че дадено събитие не се дължи на неговата вина или небрежност, той не носи отговорност за произтичащите от това щети или загуби[16]. Това правило може да се прилага например, когато митническите проверки отнемат толкова много време, че причиняват значително забавяне на доставката, което води до щети. В този случай превозвачът може да докаже, че не е имал вина и да откаже отговорност. Ако закъснението е причинено от неточност на документите, предоставени от изпращача, тогава, разбира се, превозвачът не носи отговорност.

    След пътуването: ограничения на отговорността?  ⚠️

    При доставката превозвачът и получателят трябва да си сътрудничат, за да инспектират стоките за повреди или загуби[17]. Ако стоките липсват или са повредени, получателят трябва да уведоми писмено превозвача за това по време на доставката, освен ако повредата или загубата не са скрити, като в този случай той има три дни за това[18]. Ако такива забележки не са направени навреме, презумпцията е, че стоките са доставени изцяло и в добро състояние[19]. Във всеки случай, ако не е предприето действие за обезщетение в рамките на една година от датата на доставка, превозвачът може да се освободи от отговорност[20].

    В крайна сметка, ако превозвачът носи отговорност за щети или загуба, все още има ограничение за размера на обезщетението. Изчислява се като 666,67 СПТ за пакет или 2 СПТ за килограм брутно тегло на повредени / изгубени стоки, в зависимост от това коя компенсация е по-висока[21]. Стойността на стоките по време на (планирано) освобождаване от кораба е референтната точка[22]. Спедиторът и превозвачът могат да се договорят да направят ограничението на отговорността по-високо, но не и по-ниско[23].

    Важното е, че лимитът на компенсация не се прилага, ако превозвачът е действал с намерение да причини щети или с груба небрежност[24]. Това може да се случи, ако превозвачът е знаел, че вероятно ще настъпи повреда, и не е предприел превантивни действия[25]. Това правило важи и за ограниченията на отговорността – превозвачът губи правата и имунитета си в случай на умисъл и груба небрежност, дори ако в договора за превоз е записано обратното[26].

    Заключителни километри 📦

    Тази статия излага общите условия по време на стандартен морски транспорт. Те се прилагат за „обикновени търговски пратки“, но понякога могат да се прилагат специални условия, ако естеството на транспорта или стоките го оправдават[27]. Освен това превозвачът е свободен да се откаже от правата и имунитета си и да поеме по-голяма отговорност, ако това споразумение фигурира в товарителницата[28]. Поради тази причина е важно да имате достъп за внимателна проверка на всички транспортни документи и достъп до експертни съвети, които ще ви позволят да защитите правата си. Нашият екип в Claims Trans има повече от десетилетие опит в разширената обработка на транспортни казуси и може да ви помогне с успешното разрешаване на всеки случай, свързан с транспорта. Не се колебайте да се свържете с нас.

    Библиография:

    [1] Review of Maritime Transport [2018] Retrieved from: https://unctad.org/webflyer/review-maritime-transport-2018

    [2] United Nations Convention on the Carriage of Goods by Sea (Hamburg Rules) [1978], Article 10(1)

    [3] United Nations Convention on the Carriage of Goods by Sea (Hamburg Rules) [1978], Article 11(1)

    [4] Hague-Visby Rules [1968], Article 3(1)

    [5] Hague-Visby Rules [1968], Article 4(1)

    [6] Hague-Visby Rules [1968], Article 3(2).

    [7] Hague-Visby Rules [1968], Article 3(3)

    [8] Ibid.

    [9] Hague-Visby Rules [1968], Article 3(5)

    [10] Hague-Visby Rules [1968], Article 3(5)

    [11] Hague-Visby Rules [1968], Article 3(4)

    [12] Hague-Visby Rules [1968], Article 4(2)(a)

    [13] Hague-Visby Rules [1968], Article 4(2)

    [14] Ibid.

    [15] Hague-Visby Rules [1968], Article 4(2)(i)

    [16] Hague-Visby Rules [1968], Article 4(2)(q)

    [17] Hague-Visby Rules [1968], Article 3(6)

    [18] Ibid.

    [19] Ibid.

    [20] Ibid.

    [21] Hague-Visby Rules [1968], Article 4(5)(a)

    [22] Hague-Visby Rules [1968], Article 4(5)(b)

    [23] Hague-Visby Rules [1968], Article 4(5)(b)

    [24] Hague-Visby Rules [1968], Article 4(5)(e)

    [25] Ibid.

    [26] Hague-Visby Rules [1968], Article 3(8)

    [27] Hague-Visby Rules [1968], Article 6

    [28] Hague-Visby Rules [1968], Article 5

    Какви са задълженията и правата на превозвачите и изпращачите при международен транспорт на стоки по суша?

    Какви са задълженията и правата на превозвачите и изпращачите при международен транспорт на стоки по суша?

    В

    секи, който работи в транспортната индустрия, може да потвърди, че една привидно лесна експедиция, всъщност е сложен процес. За да премине успешно е важно участващите страни да знаят какви са техните отговорности по всяко време. Тази информация може бъде намерена в CMR Конвенцията, която урежда международния автомобилен превоз на товари. Тази статия ще ви запознае с отговорностите на превозвача и изпращача на всеки етап от превоза.

    ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНЕ ТРАНСПОРТЪТ 🏁

    Когато изпращач и превозвач сключат договор за превоз, те потвърждават съгласието си чрез създаването на товарителница[1]. Изпращачът трябва да се увери, че цялата информация в товарителницата е точна[2]. Превозвачът само трябва да провери дали товарителницата съдържа клауза, която гласи, че транспортът е регулиран от разпоредбите в CMR Конвенцията[3].

    След това стоките трябва да бъдат опаковани и натоварени в превозното средство. Това обикновено са задължения на изпращача. Стоките трябва да бъдат опаковани, така че при нормални условия на транспорт да не бъдат повредени и да не причинят щети на други стоки, хора или превозни средства[4]. Изпращачът също е отговорен за правилното номериране на пакетите[5] и трябва да се увери, че стоките не са повредени или изгубени, докато ги натоварва[6].

    ИНФОРМИРАНЕ НА ПРЕВОЗВАЧА 🚛

    На този етап изпращачът носи отговорността да предостави на превозвача важна информация и документи. Ако е предал опасни товари, той трябва да информира превозвача каква точно е опасността и какви предпазни мерки трябва да бъдат взети. Тази информация също трябва да фигурира в товарителницата[7]. Ако превозвачът не е знаел, че стоките са опасни и го установи в последстиве, той може да ги разтовари по всяко време след като ги е приел, без да дължи обезщетение[8].

    За да мине стоката през митница и други подобни проверки, обикновено има определени документи, които трябва да бъдат представени. Изпращачът е отговорен за предоставянето на цялата необходима документация и за инструктиране на превозвача как да я използва[9]. Превозвачът носи отговорността да не загуби документацията и да я използва според инструкциите[10]. 

    ПРИЕМАНЕ НА СТОКИТЕ 📦

    Сега сме почти готови да започнем транспорта! Но първо превозвачът трябва да провери дали броят на пакетите отговаря на информацията в товарителницата, както и видимото им състояние и това на опаковката[11]. Ако забележи нередност, той трябва да впише забележка в товарителницата[12]. Понякога превозвачът не може да провери състоянието и броя на пакетите, например защото не е присъствал по време на товаренето. В този случай е много важно той да впише забележка в товарителницата, заявявайки, че не може да провери стоките[13]. В противен случай се допуска, че той е получил всички стоки в добро състояние и с добра опаковка[14] и противното е трудно за доказване.

    ПО ВРЕМЕ НА ТРАНСПОРТА 🚚

    Вече пътуваме и от този момент нататък превозвачът носи отговорността (в общия случай) да достави всички стоки невредими и в уговорения срок[15]. Понякога става невъзможно да се завърши превозът при договорените условия. Например, палетите могат да се разместят в превозното средство, така че стоките да са в опасност от повреда, ако транспортът продължи без пренареждане. В този случай превозвачът трябва да поиска допълнителни инструкции от лицето, имащо право да се разпорежда със стоката (обикновено изпращача)[16]. По същия начин, ако получателят откаже стоките след пристигането им, превозвачът трябва да поиска от изпращача допълнителни инструкции[17]. Разбира се, в такива случаи превозвачът ще бъде обезщетен за разходите по изпълнението на инструкциите[18].

    МОМЕНТА НА ДОСТАВКА 📫

    Най-накрая пристигнахме на доставния адрес и транспортът е почти завършен. Ако договорът за превоз уточнява, че доставката е с наложен платеж, превозвачът е отговорен за получаването на точната сума[19]. Получателят има право да провери състоянието на стокате и превозвачът трябва да му осигури възможносста да го направи[20]. Ако доставката приключи успешно, изпращачът и превозвачът са изпълнили своите отговорности правилно и могат да преминат към други бизнес възможности.

    В заключение 🔚

    Тази статия накратко очерта отговорностите на превозвача и изпращача в най-общия случай. На практика обаче казусите често са по-сложни и може да не е толкова очевидно кой е отговорен да предприеме определено действие. Затова ще завършим статията с два съвета:

    1) Правете повече, отколкото законът изисква от вас. Винаги излиза по-евтино да спазвате разпоредбите, отколкото да ги избягвате. Дори ако не е ваша отговорност да проверите точността на даден документ, все пак е добре да го направите, тъй като това може да спести на всички много неприятности по-късно.

    2) Осигурете си достъп до експертни съвети и работете за предотвратяване на искове от момента, в който възникнат. Ние от Claims Trans имаме над десет години опит в обработката на щети и можем да ви помогнем при решаването на трудни казуси, възникнали по време на транспорта, както и за тяхното предотвратяване.

    Не се колебайте да се свържете с нас по всяко време! 

    Библиография:

    [1] CMR Convention [1956], Article 4 

    [2] CMR Convention [1956], Article 7(1)

    [3] CMR Convention [1956], Article 7(3)

    [4] CMR Convention [1956], Articles 10 and 17(4)(b).

    [5] CMR Convention [1956], Article 17(4)(e)

    [6] CMR Convention [1956], Article 17(4)(c)

    [7] CMR Convention [1956], Article 22(1)

    [8] CMR Convention [1956], Article 22(2)

    [9] CMR Convention [1956], Article 11(1)

    [10] CMR Convention [1956], Article 11(3)

    [11] CMR Convention [1956], Article 8(1)

    [12] CMR Convention [1956], Article 8(2)

    [13] Ibid.

    [14] CMR Convention [1956], Article 9(2)

    [15] CMR Convention [1956], Article 17(1)

    [16] CMR Convention [1956], Article 14(1)

    [17] CMR Convention [1956], Article 15(1)

    [18] CMR Convention [1956], Article 16(1)

    [19] CMR Convention [1956], Article 21

    [20] CMR Convention [1956], Article 30(5)

    Кога е отговорен превозвачът съгласно ЧМР Конвенцията?

    Кога е отговорен превозвачът съгласно ЧМР Конвенцията?

    П

    ри международния превоз на товари могат да възникнат различни проблеми, дори ако всички страни са добронамерени професионалисти. Най-често проблемът е повреден или загубен товар или забавена доставка. За да се разрешат ефективно такива случаи е важно всички страни да бъдат добре информирани кой носи отговорност за щетата. Международният автомобилен превоз на стоки се регулира от ЧМР Конвенцията, която определя размера на отговорността за всички страни, участващи в транспорта. Тази статия ще ви запознае с отговорността на превозвача, както и с нейните изключения и ограничения.

    В самото начало е важно да се каже, че превозвачът е длъжен да провери дали броят на опаковките отговаря на броя, посочен в товарителницата, както и какво е видимото състояние на пратките и тяхната опаковка[1]. При несъответствие или видима повреда, превозвачът трябва да впише забележка в товарителницата[2]. Понякога такава проверка не е възможна, например защото превозвачът не е присъствал по време на товаренето. В такъв случай той трябва да впише забележка в товарителницата, че не е инспектирал стоките[3]. Това е изключително важно, тъй като ако не са вписани забележки се презюмира, че броят на пратките отговаря на данните в товарителницата, както и че пратките и опаковката са в добро състояние[4]. Както ще видим по-долу, превозвачът не носи отговорност за дефектна опаковка или ако в камиона са били натоварени по-малко пакети от посоченото в заявката, но това ще бъде много трудно за доказване, ако не са вписани забележки при приемането на стоките.

     Увредена стока, липсващо карго или закъсняла доставка?🤕

    В общия случай превозвачът носи отговорност за загубата или повредата на стоките, настъпила от момента на приемането им до момента на доставката, както и за забавянето на доставката[5]. Тази привидно всеобхватна отговорност обаче подлежи на редица изключения и ограничения, които ще обсъдим по-долу. Тук е важно да кажем, че превозвачът носи отговорност за действията и бездействията на своите служители и други наети от него лица, сякаш тези действия или бездействия са негови[6].

     

    Освобождаване от отговорност на превозвача? 🆓

    Съществуват редица обстоятелства, които могат изцяло да освободят превозвача от отговорност. Първо, превозвачът е освободен от отговорност, ако щетите, загубите или забавянето са причинени от инструкциите на ищеца до превозвача или са резултат от грешка на ищеца[7].

    Второ, превозвачът не носи отговорност, ако вредата е причинена от присъщия недостатък на стоката или от обстоятелства, които не могат да бъдат предотвратени от превозвача[8]. Доказването, че липсата, повредата или забавянето са причинени от някой от тези фактори е в тежест на превозвача[9].

    Трето, превозвачът се освобождава от отговорност, ако повредите или загубите са резултат от присъщите рискове при[10]:

    а) Използването на отворени превозни средства без покритие, ако изпращачът се е съгласил с тяхното използване.

    б) Дефектна опаковка на специфични стоки, които са склонни да се повредят, ако са опаковани неправилно.

    в) пакетиране, натоварване, подреждане и разтоварване на стоките от изпращача или получателя;

    г) Естеството на някои стоки, предразположени към счупване, ръжда, вътрешно увреждане, изсушаване, изтичане, нормално разпадане или от действията на насекоми или гризачи.

    д) Недостатъчност или неточност на маркировката върху пратките.

    е) Превоз на добитък;

    В случаи б), в) и д) превозвачът може да презюмира, че щетите са причинени от тези фактори и доказването на противното е в тежест на ищеца[11].

    Превозвачът обаче носи отговорност за щети, причинени от дефектното състояние на превозното средство, дори ако то е наето от трето лице[12].

    Разбира се, ако множество фактори са допринесли за щетата, превозвачът носи отговорност само дотолкова, доколкото факторите, за които той е отговорен, са допринесли за щетата[13].

    Важно е да се отбележи, че превозвачът не може да се освободи от отговорност, ако щетата е причинена от груба небрежност[14]. Разбира се, би било несправедливо, ако превозвачът може да бъде освободен от отговорност, въпреки че е действал умишлено или крайно небрежно например. Доказването, че действията на превозвача представляват „груба небрежност“ се носи от ищеца. Също така превозвачът не може да се освободи от отговорност ако действията му се считат за еквивалентни на грубата небрежност съгласно закона на съда, който решава делото[15]. Следователно, в зависимост от това къде се води делото, въпросът какво представлява грубата небрежност ще има различни отговори.

    Какви са ограниченията на отговорността на превозвача? ⛓️

    Ако превозвачът носи отговорност съгласно Конвенцията, трябва да се определи точно каква сума дължи. В случай на загуба или повреда, дължимото обезщетение се изчислява според борсовия курс или пазарната цена на стоката към момента на приемането им за превоз[16]. Тази компенсация обаче не може да надвишава 8,33 СПТ за килограм бруто липсващо тегло[17]. Член 23, параграфи 7, 8 и 9 изясняват как се прави това изчисление. В допълнение към това таксите за превоз, митата и всички други такси, платени с цел транспортиране на стоките, трябва да бъдат компенсирани пропорционално на количеството стока, която е загубена или повредена[18].

    Ако има забавяне на доставката, ищецът трябва да докаже, че забавянето е довело до щети, за да получи компенсация, която обаче не може да надвиши навлото[19]. Но какво всъщност се счита за забавяне? Обикновено има договорен срок за доставка, така че се счита, че има забавяне, ако стоките не са доставени до уговорената дата[20]. Тридесет дни след изтичането на този срок стоките се считат за изгубени[21]. Ако няма уговорен срок, съдът, който решава делото, преценява какъв срок би бил разумен за завършване на такава доставка[22]. При този случай, ако са минали шейсет дни, откакто превозвачът е приел стоката и тя все още не е доставена, то тя се счита за изгубена[23].

    По-висока компенсация от описаната по-горе може да бъде получена само ако изпращачът и превозвачът са се съгласили да въведат по-висок лимит или „особен интерес при доставяне“в товарителницата[24]. Също така, в случай на „груба небрежност“или неговите еквиваленти няма ограничение на дължимото обезщетение[25].

    Времеви ограничения на отговорността на превозвача? ⏳

    Съществуват и времеви ограничения за отговорността на превозвача. Когато получателят приема стоката, той трябва да провери броя на опаковките и тяхното състояние. В случай на явна повреда или липса, той трябва да впише забележка в товарителницата в момента на доставката[26]. Ако повредата или липсата не са явни, получателят може да подаде резервация в рамките на седем работни дни от датата на доставка[27]. В случай на закъснение получателят трябва да направи писмена рекламация в рамките на двадесет и един дни от датата на доставка[28]. Ако гореспоменатите срокове са изтекли, превозвачът може да откаже отговорност за щетите.

    Други проблеми по време на транспорт? 🚛

    Освен повреди, загуби и забавяния, понякога по време на транспорта възникват и други проблеми. Първо, ако конкретни документи придружават стоката и са необходими за нейния превоз, превозвачът носи отговорност за щети, причинени от загубата на тези документи или неправилното им използване. Той обаче не носи отговорност, ако документите или информацията, предоставени от изпращача, са неточни и той не е длъжен да проверява тяхната точност[29].

    Второ, при условията, изброени в член 12, лицето, което има право да се разпорежда със стоките (обикновено изпращача), може да предостави нови инструкции на превозвача, например да промени мястото на доставка. Ако превозвачът не изпълни тези инструкции, той носи отговорност за щетите, причинени от своя пропуск[30]. По същия начин, ако завършването на доставката стане невъзможно преди или след достигане на местоназначението, превозвачът трябва да поиска допълнителни инструкции от изпращача (или от този, който има право да се разпореди със стоките)[31]. Превозвачът ще бъде обезщетен за разходите, поети при изпълнението на допълнителните инструкции[32]. Ако обаче не поиска инструкции, а продължи с транспорта по своя преценка, той носи отговорност за произтичащите щети.

    Трето, понякога договорът за превоз уточнява, че превозвачът трябва да приеме наложен платеж от получателя. Разбира се, ако превозвачът пропусне да го направи, той е длъжен да обезщети изпращача за това[33].

    В заключение 🔚

    За финал е важно да се спомене, че всякакви разпоредби в договора за превоз, които противоречат на Конвенцията, са нищожни и без правно действие[34]. Това означава, че не може да се прехвърли отговорност на превозвача в случаите, когато според Конвенцията той не е отговорен (и обратното). Следователно Конвенцията е най-важният документ за определяне на размера на отговорността на превозвача. Тази статия обаче е само кратко описание на нейните разпоредби. Казусите на практика често са много по-сложни и изискват по-задълбочен правен анализ.

    Ето защо е важно всички страни да имат достъп до експертен съвет, който ще им позволи да защитят правата си. Ние от Claims Trans имаме повече от десетилетие опит в обработката на искове и можем да Ви помогнем за успешното разрешаване на казуси, свързани с транспортна дейност.

    Не се колебайте да се свържете с нас по всяко време! 

    Библиография:

    [1] CMR Convention [1956], Article 8(1)

    [2] CMR Convention [1956], Article 8(2)

    [3] Ibid.

    [4] CMR Convention [1956], Article 9(2)

    [5] CMR Convention [1956], Article 17(1)

    [6] CMR Convention [1956], Article 3

    [7] CMR Convention [1956], Article 17(2)

    [8] Ibid.

    [9] CMR Convention [1956], Article 18(1)

    [10] CMR Convention [1956], Article 17(4)

    [11] CMR Convention [1956], Article 18

    [12] CMR Convention [1956], Article 17(3)

    [13] CMR Convention [1956], Article 17(5)

    [14] CMR Convention [1956], Article 29

    [15] Ibid.

    [16] CMR Convention [1956], Article 23(1) and (2), Article 25

    [17] CMR Convention [1956], Article 23(3)

    [18] CMR Convention [1956], Article 23(4)

    [19] CMR Convention [1956], Article 23(5)

    [20] CMR Convention [1956], Article 19

    [21] CMR Convention [1956], Article 20(1)

    [22] CMR Convention [1956], Article 19

    [23] CMR Convention [1956], Article 20(1)

    [24] CMR Convention [1956], Articles 24 and 26

    [25] CMR Convention [1956], Article 17(5)

    [26] CMR Convention [1956], Article 30(1)

    [27] Ibid.

    [28] CMR Convention [1956], Article 30(3)

    [29] CMR Convention [1956], Article 11

    [30] CMR Convention [1956], Article 12(7)

    [31] CMR Convention [1956], Articles 14 and 15

    [32] CMR Convention [1956], Article 16

    [33] CMR Convention [1956], Article 21

    [34] CMR Convention [1956], Article 41

    Как да намалим броя на случаите с неплатени навла и фактури за транспорт?

    Как да намалим броя на случаите с неплатени навла и фактури за транспорт?

    В

     следващите редове ви представяме кратко ръководство за превозвачи и спедитори.  В него ще разгледаме проблемите свързани с неплатените навла, както и как да се намали броят на тези събития. Особено внимание ще бъде обърнато на възлагането и приемането на транспортни поръчки от нови компании в онлайн платформи за товари. Приятно четене!📘

    Казусът 💼

    Какво са неплатени навла? 💶

    Напоследък на екипа ни се възлагат все повече случаи, при които основен проблем са „неплатените навла“. Такива събития са често срещани, както от превозвачи, така и от спедитори. Всички те в някакъв момент са попадали в ситуация на забавено или неизпълнено плащане за една или повече фактури за превоз. Тези проблеми, често възникват когато даден транспорт е организиран с нов, непроверен партньор чрез онлайн платформа за товари. Повечето опитни професионалисти могат да потвърдят, че всеки е бил в ситуация, в която, притиснат от динамичната среда, организира експедиция с компания, за която знае много малко!

    Защо това е проблем? 🤔

    Неплатените навла могат да навредят на приходите на всяка транспортна компания. Ако някоя от страните по договора не заплати транспорт, който вашата компания вече е извършила, това не само означава, че тази страна не е изпълнила договорното си задължение, но и че вие сте понесли разходи, които може да не бъдат възстановени.

    Друг аспект на проблема е липсата на умения и средства за възстановяването на неплатени фактури. Транспортните компании често изпитват затруднения с намирането на правилното разрешение на проблеми, свързани с изтекли по давност навла. Изглежда, те са свикнали да разговарят с множество партньори из Европа, за да договорят транспорти, но при случай на неплатено навло на стойност 1400,00 евро в Италия, много малко от тях знаят как да постъпят. Прието е, че започването на съдебна процедура срещу длъжника е най-добрият начин да се постъпи в такава ситуация, но наистина ли това разрешава проблема по най-ефикасния начин?

    Какво гласи законът? ⚖️

    В зависимост от закона, избран в транспортната заявка, правоимащата страна може да предяви претенция до 15 месеца от датата на сключване на договора за транспорт[1]от CMR Конвенцията. Някои национални законодателства като Френското, позволяват претенции за неплатени навла в срок от 18 до 36 месеца[2]. Ако искът е изтекъл подавност, няма какво да се направи и компенсацията вече става почти напълно несъбираема. За да предотвратят тези и да избегнат бъдещи загуби, транспортните компании трябва да са наясно, че има по-ефективни решения на проблема от започването на съдебна процедура за всяка неплатена фактура.

    Идеи и методи за превенция💡

    Най-ефективното решение е да наемете професионалист на постоянна позиция, чиято отговорност е проследяването на неплатени фактури. Неговата осведоменост относно процеса на възстановяване на плащанията ще осигури основната защита срещу пропускането на неплатени навла. Ако компанията не може да си позволи да наеме такъв професионалист на постоянна позиция, може да прибегне към по-евтиния вариант и да наема специалист по обработка на щети, само когато има нужда от това.

    Други варианти за обработка на исковете са започването на съдебна процедура или наемането на колекторска агенция, но тези опции рядко са толкова ефективни и тактични. Те също могат да се увенчаят с успех, но рядко ще запазят добрите отношения между партньорските компании, докато разрешаването на спорове чрез професионалист в сферата на обработката на щети, определено може да постигне и това в повечето случаи.

    Какво могат да предприемат компаниите, за да си осигурят базово ниво на превенция?🛡️

    Добрата самостоятелна превенция на неплатени навла трябва винаги да започне с проучване. Както превозвачите, така и спедиторите трябва да имат кратка и лесна процедура за проучване на нови партньори. В повечето случаи, проучването на нови партньори онлайн може да помогне на компанията ви да събере важна информация за:

    1. Състоянието на компанията (продажби, печалби, кога е създадена);

    2. Отзивите за компанията (Отзивите в Гугъл, както и други публични платформи за транспортни компании);

    3. Финансовото положение на компанията (дали имат практика да бавят плащания);

    Всички гореспоменати данни лесно могат да бъдат проверени чрез Гугъл, платформи за транспортни компании или портали за товари за 5-10 минути. Дори да сте притиснати от времето, отделяйки тези 5-10 минути за проверка на компанията, с която ще си партнирате, може да си спестите хиляди левове.

    Наскоро екипът ни обработи два иска, при които претендиращите страни, можеха да си спестят време и пари, ако бяха проучили новите си партньори. И двата казуса се отнасяха до неплатени навла. Оказа се, че първият длъжник е имал над 50 отзива в Гугъл, в които други транспортни компании се оплакват от закъснели плащания. В тази ситуация едно лесно 2-минутно проучване можеше да спести на ищеца една неплатена фактура на стойност 1400,00 евро. Вторият длъжник беше дори по-голям казус, при който нашият клиент беше изпълнил спедиция за компания, която беше в процес на ликвидация и вече дължеше повече от 200,000 английски паунда на над 30 транспортни компании. Отново, тази информация беше лесно-достъпна на сайт на английското правителство.

    Поради тази причина можем да заключим че или трябва да отделите време да проверите всеки свой нов партньор, или трябва да приемете, че неплатените навла може да станат реалност, особено ако компанията ви продължи да се разраства.

    Съгласни сте, че 5-минутно проучване само може да помогне, но как… ? Какво да търсим? Кои компании да избягваме?✔️

    Общо взето, избягвайте да приемате или възлагате транспортни услуги на компании с лоши отзиви и/или съмнителна история. Също така, твърде ниски цени или странно поведение в порталите за транспортни услуги също може да са признаци за повишен риск. Винаги е добра идея да поискате препоръка или да попитате свои колеги, като по този начин използвате доказан поток от информация между различни превозвачи и спедитори.

    Заключения 🔚

    В заключение… Какви са предимствата на това да внимавате с неплатените навла?

    С много малко средства и минимална инвестиция на време можете да приложите процедура, която ще намали случаите на неплатени навла. В резултат на това вашите служители ще прекарват по-малко време в разрешаването на проблематични ситуации, което от своя страна ще освободи повече време за развитието на бизнеса или свежи идеи!

    И все пак, ако проблемът продължава и казусът е от голяма важност, потърсете услугите на професионалист. Той ще предприеме нужните стъпки, за да възстанови заплащането, което по право ви е дължимо спрямо националните и международните законодателства.

    Не забравяйте, че изборът на надежден партньор влияе директно на качеството на услугите, които предоставяте на клиента си! Избирайте разумно!

    Библиография:

    [1] Article 32, CMR Convention [1956], CMR Конвенцията има превъзходство пред националното законодателство при всеки договор за транспорт на стоки по суша, в който поне една от страните е ратифицирала Конвенцията.

    [2] Article 2247, Code Civil (FR)

    Кои са 5-те най-важни документа в сухопътния превоз на стоки?

    Кои са 5-те най-важни документа в сухопътния превоз на стоки?

    В

     следващите редове ви представяме кратко ръководство за най-важните документи в сухопътния превоз на стоки. Това ще бъде полезно както за спедитори и превозвачи, така и за товародатели и търговци. Приятно четене!📘

    1. Транспортна Заявка  (Договор за превоз)📜

    Транспортната заявка е споразумението между възложителя и превозвача, който ще извърши или организира определен транспорт. Този документ съдържа всички инструкции относно изпълнението на транспорта. Той включва условията, при които и двете страни желаят да влязат в сделката. Съвкупността от тези важни компоненти, често води до заключението, че транспортната заявка е и солиден правен договор между превозвача и страната, която поръчва транспорта.

    Тъй като съдържа всички специфики по отношение на експедирането на пратката, транспортната заявка трябва да се третира сериозно. Често, заетите спедитори и диспечери се опират на идеята, че нямат време за размяна и подписване на транспортни заявки. В резултат на това, повечето превози по суша все още се организират чрез услуги за незабавни съобщения (Viber,Whatsapp,Messanger). На този етап всички може да се съгласим, че наличието на добре написана транспортна заявка с подписи от двете страни, ще премахне неяснотата в изпълнението на превоза. Самият „чат“ на платформа за съобщения няма да съдържа изложени задължения и условия, поради което никога не може да бъде толкова изчерпателен, колкото добре обмисления договор за превоз.

    Екипът на Claims Trans споделя, че добре написаната транспортна заявка, може да защити всички компании във веригата на доставки. По-малко двусмислие в правилата ще означава по-малко време прекарано в обработване на безсмислени и необосновани претенции. Законът за транспорта покрива само част от задълженията при превоз на стоки, но трябва да сте настояващи и инициативни в търсенето на правилните условия между вас и вашите партньори. Наличието на добре написана транспортна заявка е също толкова важно, колкото и изпълнението на инструкциите от нея. Уверете се, че слоят, който ви защитава, започва с добре написан договор за превоз, който ще направи двете страни по-запознати с условията на конкретната поръчка. 

    2. CMR Товарителница🧾

    След договора за превоз, CMR товарителницата е вторият по важност документ в международния автомобилен превоз на товари. Издаването и използването на този документ се урежда от CMR Конвенцията [1] .Значението на този документ произлиза от факта, че всеки договор за превоз, където поне една от страните е ратифицирала Конвенцията, се нуждае от CMR товарителница, за да функционира. [2]  Спедиторът, превозвачът и получателят имат споделена отговорност при въвеждането на данни в CMR товарителницата. Това се дължи на факта, че товарителницата трябва да съдържа всички данни за транспорта, както и данните за товара. [3]

    Често пренебрегвано полза от CMR товарителницата, е въвеждането на забележки относно опаковката на товара и начина на товарене. И изпращачът, и превозвачът могат да включат коментари в товарителницата, ако смятат, че има неточност между предоставените подробности и действителните особености на товара. Конвенцията поставя задължението за последна решаваща проверка на точността върху превозвача. [4]  Изпращачът обаче, трябва да е наясно, че водачът не е длъжен да бъде специалист в товаренето на всички видове стоки. Поради тази причина, транспортните компании трябва да разчитат на точното въвеждане на данни в CMR товарителницата. Те трябва да представят забележките си навреме, за да избегнат по-големи проблеми в бъдеще.

     3.Търговска фактура за стоката 💶

    В стандартната сделка за продажба на стоки, които трябва да бъдат транспортирани, присъстват купувач и продавач. За транспорта наистина няма значение от коя страна сте, когато става въпрос за „правилната“ търговска фактура. Ако има рекламация – стойността на стоките се изчислява по тяхната стойност към момента, в който е договорен транспортът. [5]  Това е основната причина търговската фактура за товара да е толкова важна при автомобилния превоз на стоки.

    Транспортните казуси често са изправени пред предизвикателство, когато прекупвач иска толкова високо обезщетениe, колкото е цената, на която би продал товара. Това може да се направи, само ако е въведена изрична стойност на стоката в CMR товарителницата. Освен ако това не е търговско решение, законът не ви позволява да изберете друго време, според което ще бъде изчислена стойността на стоките.

    За да се избегнат усложнения, когато товарът се повреди, загуби или забави, транспортните компании винаги трябва да искат копие от търговската фактура за каргото.

    4. Опаковъчен Лист 📦

    Опаковъчният лист е документ, издаден от изпращача, който включва подробности за стоките, които се продават на получателя. Това е по-подробен документ, когато става въпрос за брутно и нетно тегло на товара и действителните стоки, които ще бъдат изпратени. Обемът и теглото на всеки елемент е един от най-важните аспекти на този документ. Ако те са въведени вярно – страните в транспортната верига ще имат по-малко проблеми с транспортните дела, касаещи теглото на товара. Както видяхме в от един от нашите КАРГО КАЗУСИ, натовареното тегло на товара е изключително важно, в случай че на адреса за разтоварване се установят липсващи стоки.

    Транспортните компании трябва да са наясно, че опаковъчният лист понякога се комбинира с търговската фактура за товара. По този начин всички горепосочени подробности включват и цената на товара. Списъкът за опаковане доказва какво е натоварено в камиона / ремаркето / контейнера с добри подробности, така че го дръжте под ръка, в случай че искате да сте в безопасност за бъдещи искове!

    5. Фактура за Транспорт (навло) 💵

    Обикновено издавана след приключване на превоза, фактурата за транспорт, се генерира от превозвача, който иска възнаграждение от страната, която е възложила транспорта. То става дължимо според условията за падеж в договора за транспорт. Това е документ, дoказващ сумата за плащане. Той се използва за приключване на услугата, извършена от транспортната компания.

    Важно е да се отбележи, че компаниите от логистичната верига са свободни да договарят условията за плащане на фактурите за транспорт. Ако обаче има иск за щета или друг проблем, свързан със стоките за даден транспорт, възложителят няма законово право да „удържи” възнаграждение, преди искът да бъде уреден. Парите за товари винаги се дължат, когато транспортът е завършен и никакви хипотези за поемане на отговорност не могат да позволят на възложителя да задържи тези пари, без да плати на превозвача. Опитът ни намира този  сценарий като доста проблематичен. Често се е случвало нашият екип  да се бори с гореспоменатите погрешни концепции, но за щастие всички те завършваха с положителни резултати за всички участващи страни.

    Изводът тук е – проверявайте редовно неизплатените фактури и проследявайте плащанията на вашите партньори. Възможно е да има основен проблем, който причинява забавяне на плащанията. Не само това, но заплашването със съдебни процедури струва скъпо и показва нулева съпричастност към другата страна.

    Заключения 🔚

    Разбира се, има и други важни документи в бранша, но горните 5,  са най-значимите по отношение на регулирането и изпълнението на транспортите. Да има и CMR застраховка, която покрива отговорността на превозвача. Индустрията направи тази полица задължителна за превозвачите. Можем да споменем и „бележката за доставка“, която някои големи получатели използват като допълнение на CMR товарителницата. Използва се за приемане и опис на разтоварения товар. Също така, не трябва да ни изненадва, че хладилните стоки зависят много от термолентата, която показва температурата в ремаркето по време на превоз. Това са жизненоважни данни, особено когато се занимавате с иск за нетрайни стоки.

    Не всички професионалисти трябва да бъдат изключително подробни в знанията си относно значението на горепосочените документи. Всички вие можете да се възползвате от добра обща осведоменост. Така ще се запознаете с ползите на добрата структура при използването на тези документи! Това определено ще подобри ефективността на вашата компания!

    Ако имате конкретен въпрос за някой от горепосочените документи – на разположение сме! 🕴️

    claims@claimstrans.bg

    Библиография:

    [1] CMR Convention [1956]

    [2] Article 1, CMR Convention [1956]

    [3] Article 6, CMR Convention [1956]

    [4] Article 8, CMR Convention [1956]

    [5] Article 23(1), CMR Convention [1956]

    Кои са най-често срещаните причини за щети по стоката и защо превозвачите не са отговорни за тях?

    Кои са най-често срещаните причини за щети по стоката и защо превозвачите не са отговорни за тях?

    Ситуациите, в които поръчаната стока пристигне увредена на разтоварен адрес, всички погледи са насочени към превозвача! В следващите редове ще проследим причините ,поради които привлечените погледи, не винаги означават пълна отговорност за щетите по каргото!

    Фактите

    Ежедневното разрешаване на щети в Claims Trans е свързано с обработване на транспортни казуси от всякакво естество. Около 2/3 от щетите, които достигат до нас са причинени от недостатъчна или неподходяща опаковка. В настоящата статия ще обърнем внимание на петте основни причини за това явление. Също така, ще разгледаме защо превозвачът не е отговорен за щетите, произлезли от тези фактори.

    Проблемите

    Изключително често транспортните компании и спедиторите, изпадат в ситуацията, при която превозното средство стига до разтоварния адрес, но получателят отказва да приеме стоката, тъй като тя е наклонена, разпиляна и механизирано разтоварване е невъзможно. Вследствие на това, всеки от участниците в транспортната верига, изпада в стресова ситуация, която е свързана с постоянни телефонни обаждания, мейли, в опит да се намери решение, което в крайна сметка забавя доставката и води до допълнителна работа и разходи.

    Ето кои са основните 5 причини, които според Claims Trans водят до тези казуси:

    1) Разстояние между палетите

    При подготовката на товара от страна на изпращача, в някои примери се установяват големи разстояния между стоката от съседните палети. Самите дървени EU палети са плътно долепени един до друг, но стоката върху тях е с по-малки габарити от самия палет, т.е. остава една кухина от 5-10 см около всеки един палет. Когато тази кухина е налице, по време на движение, стоката е като „жива“ и се мести във всички посоки, поради свободното разстояние.

    2) Слабо стреч фолио

    Понякога има добра подредба на стоката, но в същото време е използвано много тънко или прекалено малко като количество стреч фолио. Когато към транспортната опаковка на палетите не са добавени пластмасови или метални чембери, които да са кръстосани по две двойки от страните на палето, това отново води до наклоняване и разпиляване на стоките. Причината за това, е че стреч фолиото само по себе си не е достатъчно, за да задържи стоката по време на сътресенията и физичните сили, действащи по време на транспорта. Подобни проблеми се срещат при стоки като консерви, кенове, бутилки и торби по 25 кг.

    3) Прекалено високи палети

    В опитите си да запълнят максимално обема на товарното помещение, с цел минимизиране разходите си за транспорт, изпращачите често подготвят палетите си прекалено високи, дори когато естеството и вида на стоката, както и опаковката ѝ не позволяват това. Като резултат, заради високия център на тежестта, при спиране, тръгване и завои, палето се наклонява, при което най-горната част от стоката се разпилява, а тази в долната част се „отлепват“ от палето или се смачкват. Щетите са неизбежни когато има налице високи палети, в комбинация с използване на тънко и слабо стреч фолио.

    4) Много тежки палети

    Поради причините, описани в точка 3, но не само, понякога палетите и стоката върху тях са доста тежки, което води до деформиране на артикулите от най-долните редове кашони. Вследствие на деформацията, целите палети могат да се обърнат и разпилеят.

    5) Неправилна подготовка на товара

    Коректната подготовка на стоката от страна на изпращача е от ключово значение. Това правило важи най-силно за по-нестандартните и специфични товари като машини и съоръжения, които се натоварват с кран, заковават се към пода на товарното помещение или имат специално пригодена конструкция.

    Щетите възникват поради факта, че различни компоненти от превозваната стока са укрепени неправилно, което води до разместване или повреда по време на транспорта. Напълно възможно е и предвидения метод за товарене да не издържи на нормалните сътресения при превоза на стоки, което да причини щети по стоката.

    Правилата

    А всъщност кой носи отговорност когато стоката е увредена поради една от изброените причини?

    Съгласно  чл. 17.4 б), в) и г) от CMR Конвенцията[1] превозвачът се освобождава от отговорност за повредите, когато същите произтичат от особените рискове, които се дължат на един или няколко от посочените в параграфа от Конвенцията точки.

    „б) липса или дефект на опаковката, при стоки, които поради самото си естество са изложени на разваляне или повреда, когато не са опаковани или са лошо опаковани;

    в) пакетиране, натоварване, подреждане или разтоварване на стоката от изпращача или получателя или от лица, действуващи за сметка на изпращача или получателя;

    г) естеството на някои стоки, застрашени било от цялостна или частична загуба, било от повреда, като счупване, ръжда, вътрешно увреждане, изсушаване, изтичане, нормално разпадане или от действията на червеи или гризачи;“

    За да се позове на тези освобождаващи го от отговорност факти, в съответствие с чл. 18.2 от CMR Конвенцията[2], е достатъчно превозвачът да установи или да презумира, че щетите са възникнали именно поради тези обстоятелства. Той не е нужно да доказва или аргументира отказа си на отговорност.

    Действията

    Превозвачът и неговия представител в лицето на шофьора, следва винаги да проверяват видимото състояние на стоката и опаковката ѝ по време на натоварването, да вписват забележка в CMR, както и да информират незабавно възложителя на транспорта за установеното, в съответствие с чл. 8.1 б) от CMR Конвенцията[3]. Разбира се, трябва да се отчете факта, че шофьорът не е експерт по опаковане и той няма отговорността да определи, дали дадена стока е с достатъчно адекватна опаковка или не. От друга страна, когато дадена стока се натовари и превозното средство е статично, най-вероятно няма налице видим проблем, но нещата се променят когато товарният автомобил започне да се движи. Минималното, което шофьорът може да направи, е проверката и вписването на забележка във всички екземпляри на CMR товарителницата. В момента, когато започне масовото използване на електронните товарителници –  e-CMR (за което Claims Trans работи активно), декларирането на подобни проблеми, ще бъде по-лесно и проследимо.

    Изводите

    Това, което може да бъде направено, за да се избегнат тези случаи, е по-скоро в ръцете на изпращачите, които подготвят товарите си за международен транспорт. Начина на подредба, опаковане, стифиране, палетизиране следва да са организирани професионално, така че стоката да пристигне при получателя в същия добър вид, както е изпратена. Това следва да е съобразено и с факта, че при транспорт действат много физични сили при ускорения, спирания, завои и неравности. Съдебната практика в специализираните съдилища в Европа показва, че дори при случаите на резки спирачки с цел избягване на ПТП, опаковката на стоката следва да издържи на натоварването, без да се разруши, за което изпращачът има отговорност, а не превозвача.

    Оптимизирането на опаковането е значително предизвикателство за производителите и изпращачите на товари. Превозвачите, спедиторите и всички други участници в логистичните операции мога да имат позитивен принос върху намаляването на тези случаи. Важно е да споменем, че всяка страна следва да отстоява правата си като се позовава на регулациите от CMR Конвенцията и наложените стандарти за ликвидация на щети.

    От изключителна важност е превозвачите и спедиторите да имат на разположение експерт с опит, на когото да разчитат, и който може да разпознае подобни казуси, съответно да ги разреши по най-добрия начин и в техен интерес, така че да се избегнат финансови загуби.

    Екипът на Claims Trans ежедневно разрешава успешно подобни и много други казуси. Имаме възможност да съдействаме на всеки, който е срещнал подобна трудна ситуация и желае да излезе от нея по най-добрия начин.

    Библиография:

    [1] CMR Convention [1956], Article 17.4 b) and c)

    [2] CMR Convention [1956], Article 18.2

    [3] CMR Convention [1956], Article 8.1 b)