Превозвачът винаги ли носи отговорност за липсващи стоки, ако не е успял да преброи правилно броя палети?

by | сеп. 20, 2020 | Казуси

Виновни ли са превозвачите когато пропуснат да проверят стоката в ремаркето след натоварване? Винаги когато има липсваща стока, получателят е склонен да обвини транспортната фирма моементално. За щастие има методи, с които да проверяваме кой е истински отговорен във всяка ситуация от този тип. Вижте как разрешихме поредния карго казус със замах!

Фактите

Вече встъпвахме в шестия месец от договора ни с опитен спедитор когато получихме онлайн известие за рекламация от голяма хранителна верига. Тъй като оперирахме като външен отдел за разрешаване на искове, веднага предприехме обработката на претенцията. Към този момент не подозирахме, че това ще се окаже едно от най-значителните предизвикателства досега.

В уведомлението беше посочено, че на адреса за доставка липсват 2,4 тона от превозваните стоки. Ето защо получателят поиска пълната им стойност (4318,00 евро) от спедитора. Впоследствие изпратихме иск към превозвача от името на спедитора. След като направихме това, започнахме да проучваме липсващия товар и да проследяваме причините за това събитие… 🔎

Проблемите

Основният проблем тук беше, че превозвачът твърдеше, че товарът изобщо не е бил натоварен в ремаркето, но водачът е забравил да провери в детайли транспортната заявка за броя на палетите. В резултат на това нямаше забележка в CMR товарителницата и в този момент нямаше възможности за нашия клиент или техния превозвач да докажат, че липсващият товар не е бил натоварен от изпращача. Важно е да се спомене, че ищецът беше попитан няколко пъти дали стоките все още са в първоначалния склад, но отговорът беше отрицателен при всеки опит. ❌

Електронната товарителница за транспорт "Е-CMR" вече е достъпна в България!

Правилата

Съгласно член 8 от CMR Конвенцията[1] превозвачът е длъжен да провери:

„(А) Точността на информацията в товарителницата по отношение на броя на опаковките, техните марки и номера, и

(B) Привидното състояние на стоките и техните опаковки. „[2]

В настоящия случай водачът на превозвача трябва да провери дали броят натоварени палети в ремаркето съответства с броя на палетите от транспортната заявка.

Другата възможност за шофьора е да въведе забележка, че няма „разумни средства за проверка на точността на вписаните количества“ в товарителницата. Той не беше упражнил това право и  е продължил с превоза, след като товарът е бил напълно натоварен.⚖️

Действията

В този момент нашият анализ ни насочи към позицията на превозвача на нашия клиент, но бяхме изправени пред предизвикателството да докажем, че липсващите 2,4 тона от стоката, всъщност не са били натоварени от склада. След подробен анализ на всички налични документи разбрахме, че тъй като превозвачът е преминал през някои страни, които не са държави-членки на Европейския съюз, той е трябвало да срещне процедурни проверки за тежестта на границата. След като успяхме да получим сертификатите за тежест от митническите органи на границата, попитахме и за документите за регистрация, както за камиона, така и за ремаркето. Установявайки общото тегло на композицията и сравнявайки това с теглото на камиона на границата, разбрахме, че камионът наистина е превозвал по-малко товари по време на пътуването! Ключалката на ремаркето имаше допълнителна сигурност, която изключва възможността камиона да се отвори по време на целия превоз.

Това означаваше, че превозвачът е изминал целия маршрут до границата, без изобщо да е натоварил липсващия товар!📦

Решението

Сертификатът за тежест от граничните власти ни позволи да изградим силна аргументация срещу рекламацията на претендиращия. Той послужи като сериозно доказателство в стремежа да се докаже, че липсващият товар не е бил натоварен в ремаркето. Ищецът установи недостатъците в иска си, и го оттегли малко след като изпратихме нашите доказателства и съответния анализ.

В крайна сметка спедиторът беше благодарен, защото не трябваше да претендира за стойността на липсващите стоки към превозвача. Последният беше благодарен и за това, че спести над 4000,00 евро, за които щеше да носи отговорност, тъй като забрави да преброи броя на артикулите в камиона.🚛

Решението на този случай подчертава значението на различните компоненти, които изграждат ефективния процес за обработка на рекламации:

1) Отворена и приятелска комуникация с всички участващи страни.

2) Добро разбиране на местните и международните закони.

3) Внимателен анализ на всички налични документи, както и искане на допълнителни доказателства.

Накрая ищецът потвърди, че искът е оттеглен и може да бъде закрит. Това бе още един значителен успех за нашия екип. Този сложен сценарий обаче трябва да насочи вниманието на други превозвачи към факта, че CMR Конвенцията ги задължава да проверяват количеството на товара, след като е бил натоварен в ремаркето. Ако този процес не бъде съблюдаван стриктно, това може да доведе до големи претенции за липсващите стоки!⚠️

Екипът на Claims Trans ежедневно разрешава успешно подобни и много други казуси. Имаме възможност да съдействаме на всеки, който е срещнал подобна трудна ситуация и желае да излезе от нея по най-добрия начин.

Библиография:

[1] CMR Convention [1956], Article 8

[2] CMR Convention [1956], Article 8

Искам да разбера други начини за превенция на щети!

Как отказана претенция за тотална щета, води до изплатено обезщетение 2 години по-късно?

Как отказана претенция за тотална щета, води до изплатено обезщетение 2 години по-късно?

by | апр. 26, 2020 | Казуси

Отказаната претенция за щета е често срещано явление сред превозвачите и спедиторите, които целят да получат обезщетение при всеки свой казус. Тук ще споделим, как това може да е с успешен край!

Фактите

След препоръка от наш съществуващ партньор, транспортна фирма, занимаваща се с превози под температурен режим, се свърза с нас с молба за съдействие и становище. Щетата беше се случила, вследствие на влизане на емигранти в товарното помещение. Превозът на хранителни продукти между Германия и Франция е извършен през 2017 година. След връщането на стоката обратно до изпращача ѝ, проверката е установила, че тя не е годна за човешка консумация, ето защо бива унищожена. Шест месеца след разтоварването и след размяна на стандартни писма за ангажиране на отговорност, пристига претенция за 37 000 евро! Рекламацията е в резултат на регресен иск от Карго застрахователя на стоката, който преди това е изпратен по веригата от спедитори, през които този транспорт е възложен.

Проблемите

След претенцията към застрахователя по „Отговорност на превозвача” CMR на нашия клиент, същият изпрати отказ за изплащане на обезщетение. От наша страна беше изпратен отговор на този отказ, който имаше много важно значение, за което ще стане ясно малко по долу. Следвайки този отказ, същото становище беше предоставено до спедитора, възложил транспорта на нашия клиент. За съжаление, въпреки допълнително посочените от наша страна аргументи за освобождаване от отговорност, спедиторите, техните застрахователи, както и правоимащия карго застраховател, напълно естествено не бяха съгласни, с оглед размера на този иск. Около 1 година по-късно, без допълнително убеждаване или друга кореспонденция, нашият клиент получи призовка за започващото съдебно дело в Германия.

Правилата

Отказът на отговорност от страна на „CMR застрахователят“ беше на основание член 17, параграф 2 от CMR Конвенцията[1], който гласи, че:

„Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последици, които не е могъл да преодолее.“

По подобен начин се развиха събитията при успешно разрешен друг наш случай с товар, увреден от емигранти.

Вследствие на така посочения отказ, ние напълно резонно изтъкнахме на застрахователя, че при позоваване на горепосоченият член, остава в тяхна тежест да докажат с факти твърдението си, което е в съответствие с член 18, параграф 1 от CMR Конвенцията[2].

Действията

Ние бяхме сигурни, че претендиращият е напълно наясно със същото изискване на Конвенцията и че просто посочване на основание за отказ няма да реши случая. Позицията ни спрямо  застрахователя беше, че не сме съгласни с техния отказ и не го считаме за валиден и доказан. Изискваме от тях да преразгледат позицията си и отново да отворят преписката по случая. Изтъкнахме, че е много вероятно да се започне дело срещу техния застрахован, при което ще бъдем длъжни да ги привлечем като подпомагаща страна, за да са ангажирани с решението на съда.

Впоследствие, при започването на съдебното дело, взимайки предвид нашето становище, застрахователят реши да защитава застрахования си клиент. Той също така пое, всички адвокатски и съдебни разноски по време на воденето на процеса, които бяха около 7000,00 евро. Сумата е стандартна,  вземайки предвид материалния интерес на иска, както и минималните адвокатски възнаграждения в Германия. Ние продължихме нашата активна работа, която включваше избор на компетентен адвокат по транспортно право, координиране на работата му, както и съдействие с изясняване на факти, обстоятелства и осигуряване на документи.

Решението

Няколко месеца след започването на делото, след възможността за споразумение между страните, която съда стандартно предложи в началото, се постигна споразумение за заплащане на обезщетение в размер на 28 000 евро. Това беше финален размер на претенцията, за да се избегне влизането в същински съдебен процес, което би коствало още много време и средства за всички страни. Заедно с размера на вредата, следваше да се заплатят и адвокатските разноски на ищеца, както и допълнително възнаграждение на адвокатът на нашия клиент. Сумата в резултат на споразумението, заедно с допълнителните разноски, в крайна сметка бяха заплатени от застрахователя на клиента ни – 2 години по-късно от първоначалния им отказ за изплащане на обезщетение по претенцията!

Въпреки, че нашата намеса по този казус се случи във вече доста напреднал момент, с нашия опит, експертиза и използване на правилни аргументи, ние успяхме да извлечем пълния максимум за нашия клиент. Той беше много доволен и благодарен за положителните резултати от нашата работа. На първо място сумата на щетата беше намалена значително, а на второ място, обезщетението беше изцяло заплатено от застрахователят му, като тази значителна сума не беше загуба в неговите активи!

Така развилото се решение на ситуацията следва да бъде добър пример за всички останали транспортни и спедиторски фирми, които трябва да са наясно, че с напредване на времето, случаите се усложняват и нямат „способност“ да се решават сами. За съжаление, от практиката има доста подобни казуси, които завършват с осъдителни присъди, заплащане на големи суми на обезщетения, включително и затваряне на фирми, които не са в състояние да ги покрият. Именно поради тази причина, бързата и адекватна реакция при всеки отделен казус, е от решаващо значение за извличане на оптимален резултат.

Библиография:

[1] CMR Convention [1956], Article 17(2)
[2] CMR Convention [1956], Article 18(1)

Тук можете да прочетете други интересни карго казуси!

 

Как бързата намеса и ефективните преговори помагат при разрешаването на щети?

Как бързата намеса и ефективните преговори помагат при разрешаването на щети?

by | апр. 14, 2020 | Казуси

Фактите

Само ден след Коледа екипът ни получи обаждане. Това беше потенциален клиент, реномиран превозвач, който знаеше, че имаме опит с обработката на рекламации. Превозвачът е бил инструктиран да транспортира замразени рибни продукти от България до Швеция. На адреса за доставка първоначално получателят е отказал да подпише документите и да освободи камиона. Той преценил, че част от продуктите са развалени и че показанията от термолентата на хладилното ремарке са доста странни. Ситуацията беше интензивна, тъй като общата стойност на стоките беше над 10 000 Евро и случаят можеше да ескалира много бързо.

Проблемите

Основният проблем за нашия клиент беше, че се нуждаят от същия хладилен камион за превоз на друга стока, веднага след разтоварването на замразените рибни продукти в Швеция. Служителите на склада, които можеха да проверят действителното състояние на стоките, бяха в почивка. Нашият клиент нито искаше да пропусне другия превоз, нито имаше капацитета да върне всички стоки обратно на изпращача. И двата сценария не бяха опция, тъй като щяха да доведат до неустойки, допълнителни разходи и пропуснати ползи за превозвача. Случаят ни беше възложен и в този момент решихме, че не само се нуждаем от бърза реакция, но и трябва да е най-правилната, тъй като печалбите на превозвача бяха застрашени.

Правилата

Съгласно член 12, параграф 1 от CMR Конвенцията[1], изпращачът има право да нареди на превозвача да върне стоката. Също така,  член 15, параграф 1 от CMR Конвенцията[2] предвижда, че получателят може да откаже доставка на стоките. Следователно превозвачът беше в сложна ситуация, тъй като приложимото право не беше на негова страна при дадените обстоятелства.

Действията

Ние бяхме наясно, че трябва да действаме бързо и да инициираме конферентен разговор с изпращача и получателя на деня, в който бяхме уведомени. Основният ни стремеж в този разговор беше да проявим разбиране към всички страни.  След това успяхме да се споразумеем с  получателя, че той все още има правото да предяви иск, дори ако камионът разтовари товара. Също така съумяхме да убедим получателя, че ще организираме инспекция от независим авариен комисар. След бърза дискусия със застрахователя на нашия клиент, беше потвърдено, че можем да организираме инспекцията с компания от нашата партньорска мрежа. Аварийният комисар инструктира получателя, че той трябва да направи вътрешно тестване на замразените продукти, за да провери тяхното качество. Накрая беше установено, че товарът не е претърпял сериозни щети от температурното отклонение в ремаркето.

Решението

След добрата новина, окончателното искане на получателя възлизаше само на 1250,00 Евро. Това беше оправдано с намаления срок на годност на замразените рибни продукти. За да съберем всички необходими документи, комуникирахме обстойно с получателя от името на нашия клиент. Всъщност, ние също координирахме и подаването на иска към застрахователя.

Накрая застрахователят се съгласи да изплати щетата изцяло, заедно с разходите за аварийния комисар. Също така си струва да се спомене, че ние успяхме да разделим работата на аварийния комисар на части. Това означава, че те щяха таксуват само предварителния доклад освен ако не е необходимо допълнително разследване. В резултат застрахователят трябваше да плати по-малко за общата претенция и доклада на инспектора.

Като цяло, разчитайки на бързите реакции и ефективните преговори по време на целия случай, успяхме да разрешим тази интензивна ситуация по благоприятен начин за всички страни. Превозвачът беше доволен от представянето ни, особено от факта, че поехме пълен контрол при решаването на рекаламацията от тяхно име. Получателят беше щастлив, защото иска му беше изплатен навреме и успяхме да адресираме благополучно всичките му притеснения. Изненадващо, застрахователят също беше доволен, защото изплати много по-малка компенсация от първоначалната презумпция.

Решението на този карго казус доказва хипотезата, че могат да се предприемат проактивни мерки дори преди да се повдигне реалната претенция срещу превозвача. Тези действия винаги трябва да са в комбинация с адекватни и активни преговори между всички заинтересовани страни, за да се осигури положителен резултат.

Библиография:

[1] CMR Convention [1956], Article 12(1)

[2] CMR Convention [1956], Article 15(1)

 

Можете да прочетете останалите карго казуси тук !

Дали винаги ПРЕВОЗВАЧЪТ е отговорен за товар, увреден от емигранти?

Дали винаги ПРЕВОЗВАЧЪТ е отговорен за товар, увреден от емигранти?

by | мар. 21, 2020 | Казуси

ФАКТИТЕ

Днешният транспортен казус разказва за сухопътен превоз на бебешки храни от Австрия до Великобритания. Експедицията е извършена от български сухопътен превозвач (П), който е приел заявката на австрийски спедитор (С). Събитието започва когато, навлизайки на територията на Великобритания, шофьорът е принуден от местните власти да премине физическа проверка. 

Важно е да отбележим, че след натоварване на стоката, изпращачът е поставил пломба на товарното помещение, което е отбелязано и върху CMR товарителницата за този транспорт. По думи на шофьорът, преди започването на физическата проверка, изискана от граничната полиция, той самия премахва пломбата и отваря вратите на ремаркето, за да може проверката да бъде направена. Отново, по думите на шофьорът, властите оглеждат стоката в ремаркето, но тъй като имат съмнения, че между стоката може да има нелегални пътници, решават да влезнат навътре в ремаркето за по-детайлен оглед. Извършвайки по-внимателната проверка, представителите на органите на реда, стъпват директно по кашоните с хранителни продукти, които са наредени върху палетите. След направената проверка е установено, че няма нарушители, ето защо позволяват на шофьорът да продължи транспорта до крайния получател на стоката. В същото време, граничните власти нито поставят нова пломба на ремаркето, нито отбелязват в CMR товарителницата, че физическата проверка на стоката е извършена от тяхна страна.

Впоследствие, когато превозвачът доставя стоката до нейния получател, същия разтоварва няколко от палетата и установява, че най-горните редове на кашоните са замърсени от стъпки и деформирани, вследствие на стъпване по тях. Вписват забележка в CMR товарителницата за транспорта, която гласи, че „товарът е замърсен“ и „товар с емигранти – отказан“, след което отказват да приемат стоката в техния склад. Това, което те предприемат е, че насочват превозното средство с товара към фирма, която е специализирана в проверка и сортиране на стоки, замърсени от наличие на емигранти. След извършената от тях проверка, се установява, че стоките от най-горните кашони са със степен на замърсяване над допустимите норми за хранителни продукти. Поради тази причина, те отделят тази стока и по-късно я унищожават. Останалата част от товарът, за която установяват допустими норми, преопаковат в нови кашони и връщат обратно на получателят съгласно CMR товарителница, за да може да я ползва по предназначение и да я пусне за продажба.

 

ПРОБЛЕМЪТ

Общата стойност на превозваната стока е била около 60.000,00 евро, а стойността на замърсената и негодна стока – 19.000,00 евро. За същата стойност на повредите, получателят претендира към изпращача, а същия претендира към Австрийския спедитор, който от своя страна държи Българския превозвач отговорен, тъй като той е извършил транспорта. След няколко седмици, превозвачът получава документи за претенцията, заедно с фактура за щета, на стойност 19.000,00 евро, като същата сума бива задържана от бъдещите му вземания по фактури за транспорт.

Превозвачът твърди пред клиента си (спедитора), че не е имало емигранти в нито един момент от превоза, че стоката е наранена и замърсена, единствено от влизането на граничната полиция на Великобритания, но претендиращия не желае да приеме това твърдение и продължава да настоява, че товара е увреден от нерегламентирани пътници (емигранти) и държи да бъде обезщетен за рекламацията си.

След като предоставя цялото досие до застрахователят си по „Отговорност на превозвача“ CMR, същия отказва покритие, тъй като щети, причинени от нелегални пътници (емигранти) са изключен риск от общите условия на застрахователната му полица.

 

ПРАВНАТА РАМКА

Съгласно чл. 17.1. (ЧМР Конвенция / CMR Convention)

превозвачът е отговорен за цялостна и частична липса или повреда на стоката от момента на приемането ѝ за превоз, до този на доставянето ѝ, както и за забавата при доставянето ѝ.

Именно на това основание, спедиторът претендира към превозвача за увредената част от стоката като твърди, че товарът е бил под контрол на транспортната фирма, когато в товарното помещение са се качили емигранти и са замърсили и увредили превозваните храни за бебета.

  

ПРИЛОЖЕНИЕ НА CMR КОНВЕНЦИЯТА

В същото време обаче, превозвачът продължава да твърди, че не е имало наличие на нелегални пътници по време на превоза, а стоката е увредена от граничните власти, като за да се освободи от отговорност, той се позовава на чл. 17.2. от Конвенцията, който в продължение на горецитирания чл. 17.1 гласи следното:

 Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на  обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее

Претендираща страна обаче, продължава да твърди, че превозвача е отговорен и, че е в негова тежест да докаже, наличия на обстоятелства, които превозвача не могъл да избегне и последици, които той не е могъл да преодолее, което изискване е уговорено в допълнителното условие от чл. 18.1 на Конвенцията.

 

РЕШЕНИЕТО

Превозвачът, който разчита на думата на шофьора си, че не е имало емигранти в ремаркето в нито един момент, опитва единствената си възможност да докаже, че не е отговорен за настъпилата щета, като пише официално писмо до граничните власти на Великобритания, с което ги моли да проверят неговия случай и да му потвърдят, дали действително техни служители са правили физическа проверка, влизали ли са в ремаркето, стъпвали ли са върху палетата и кашоните със стока, както и дали са установили наличие на нелегални пътници. Няколко седмици по-късно, ръководител от екипа за проверка на граничните власти, изпраща писмо-отговор, в което потвърждава, че действително техни служители са отворили ремаркето. Усъмнили са се че може да има хора в него, ето защо са влезли в него, стъпвайки по кашоните, но не са установили нарушители.

След това, използвайки копие от това писмо, превозвачът изпраща доказателството до клиента си – Австрийския спедитор, позовавайки се отново на чл. 17.2 CMR, като в същото време отново отхвърля отговорност и претенцията за 19.000,00 евро, за която е получил фактура и сумата е задържана от навлата му.

С получаването на това доказателство (копие на официалното писмо), спедиторът знае, че превозвачът е прав и това доказателство е достатъчно, за да го освободи от отговорност. Поради тази причина, Австрийската спедиция, прекратява своята акция, защото разбира, че дори и при завеждане на съдебен иск, има значителна възможност съдът да отсъди именно в полза на превозвача. В крайна сметка, спедицията анулира фактурата за щета и изплаща всички дължими навла на превозвача. С тази финална транзакция,  случаят официално бива закрит по най-успешния начин за превозвача.

Решението на този казус отпраща към важността на един от най-основните инструменти в обработването на претенции – боравенето, разбирането и анализирането на всички прилежащи документи, както и бързата реакция. Понякога, липсата на задълбочени познания за тези документи, може да повлияе негативно на всеки превозвач.