Дали винаги ПРЕВОЗВАЧЪТ е отговорен за товар, увреден от емигранти?

ФАКТИТЕ

Днешният транспортен казус разказва за сухопътен превоз на бебешки храни от Австрия до Великобритания. Експедицията е извършена от български сухопътен превозвач (П), който е приел заявката на австрийски спедитор (С). Събитието започва когато, навлизайки на територията на Великобритания, шофьорът е принуден от местните власти да премине физическа проверка. 

Важно е да отбележим, че след натоварване на стоката, изпращачът е поставил пломба на товарното помещение, което е отбелязано и върху CMR товарителницата за този транспорт. По думи на шофьорът, преди започването на физическата проверка, изискана от граничната полиция, той самия премахва пломбата и отваря вратите на ремаркето, за да може проверката да бъде направена. Отново, по думите на шофьорът, властите оглеждат стоката в ремаркето, но тъй като имат съмнения, че между стоката може да има нелегални пътници, решават да влезнат навътре в ремаркето за по-детайлен оглед. Извършвайки по-внимателната проверка, представителите на органите на реда, стъпват директно по кашоните с хранителни продукти, които са наредени върху палетите. След направената проверка е установено, че няма нарушители, ето защо позволяват на шофьорът да продължи транспорта до крайния получател на стоката. В същото време, граничните власти нито поставят нова пломба на ремаркето, нито отбелязват в CMR товарителницата, че физическата проверка на стоката е извършена от тяхна страна.

Впоследствие, когато превозвачът доставя стоката до нейния получател, същия разтоварва няколко от палетата и установява, че най-горните редове на кашоните са замърсени от стъпки и деформирани, вследствие на стъпване по тях. Вписват забележка в CMR товарителницата за транспорта, която гласи, че „товарът е замърсен“ и „товар с емигранти – отказан“, след което отказват да приемат стоката в техния склад. Това, което те предприемат е, че насочват превозното средство с товара към фирма, която е специализирана в проверка и сортиране на стоки, замърсени от наличие на емигранти. След извършената от тях проверка, се установява, че стоките от най-горните кашони са със степен на замърсяване над допустимите норми за хранителни продукти. Поради тази причина, те отделят тази стока и по-късно я унищожават. Останалата част от товарът, за която установяват допустими норми, преопаковат в нови кашони и връщат обратно на получателят съгласно CMR товарителница, за да може да я ползва по предназначение и да я пусне за продажба.

 

ПРОБЛЕМЪТ

Общата стойност на превозваната стока е била около 60.000,00 евро, а стойността на замърсената и негодна стока – 19.000,00 евро. За същата стойност на повредите, получателят претендира към изпращача, а същия претендира към Австрийския спедитор, който от своя страна държи Българския превозвач отговорен, тъй като той е извършил транспорта. След няколко седмици, превозвачът получава документи за претенцията, заедно с фактура за щета, на стойност 19.000,00 евро, като същата сума бива задържана от бъдещите му вземания по фактури за транспорт.

Превозвачът твърди пред клиента си (спедитора), че не е имало емигранти в нито един момент от превоза, че стоката е наранена и замърсена, единствено от влизането на граничната полиция на Великобритания, но претендиращия не желае да приеме това твърдение и продължава да настоява, че товара е увреден от нерегламентирани пътници (емигранти) и държи да бъде обезщетен за рекламацията си.

След като предоставя цялото досие до застрахователят си по „Отговорност на превозвача“ CMR, същия отказва покритие, тъй като щети, причинени от нелегални пътници (емигранти) са изключен риск от общите условия на застрахователната му полица.

 

ПРАВНАТА РАМКА

Съгласно чл. 17.1. (ЧМР Конвенция / CMR Convention)

превозвачът е отговорен за цялостна и частична липса или повреда на стоката от момента на приемането ѝ за превоз, до този на доставянето ѝ, както и за забавата при доставянето ѝ.

Именно на това основание, спедиторът претендира към превозвача за увредената част от стоката като твърди, че товарът е бил под контрол на транспортната фирма, когато в товарното помещение са се качили емигранти и са замърсили и увредили превозваните храни за бебета.

  

ПРИЛОЖЕНИЕ НА CMR КОНВЕНЦИЯТА

В същото време обаче, превозвачът продължава да твърди, че не е имало наличие на нелегални пътници по време на превоза, а стоката е увредена от граничните власти, като за да се освободи от отговорност, той се позовава на чл. 17.2. от Конвенцията, който в продължение на горецитирания чл. 17.1 гласи следното:

 Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на  обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее

Претендираща страна обаче, продължава да твърди, че превозвача е отговорен и, че е в негова тежест да докаже, наличия на обстоятелства, които превозвача не могъл да избегне и последици, които той не е могъл да преодолее, което изискване е уговорено в допълнителното условие от чл. 18.1 на Конвенцията.

 

РЕШЕНИЕТО

Превозвачът, който разчита на думата на шофьора си, че не е имало емигранти в ремаркето в нито един момент, опитва единствената си възможност да докаже, че не е отговорен за настъпилата щета, като пише официално писмо до граничните власти на Великобритания, с което ги моли да проверят неговия случай и да му потвърдят, дали действително техни служители са правили физическа проверка, влизали ли са в ремаркето, стъпвали ли са върху палетата и кашоните със стока, както и дали са установили наличие на нелегални пътници. Няколко седмици по-късно, ръководител от екипа за проверка на граничните власти, изпраща писмо-отговор, в което потвърждава, че действително техни служители са отворили ремаркето. Усъмнили са се че може да има хора в него, ето защо са влезли в него, стъпвайки по кашоните, но не са установили нарушители.

След това, използвайки копие от това писмо, превозвачът изпраща доказателството до клиента си – Австрийския спедитор, позовавайки се отново на чл. 17.2 CMR, като в същото време отново отхвърля отговорност и претенцията за 19.000,00 евро, за която е получил фактура и сумата е задържана от навлата му.

С получаването на това доказателство (копие на официалното писмо), спедиторът знае, че превозвачът е прав и това доказателство е достатъчно, за да го освободи от отговорност. Поради тази причина, Австрийската спедиция, прекратява своята акция, защото разбира, че дори и при завеждане на съдебен иск, има значителна възможност съдът да отсъди именно в полза на превозвача. В крайна сметка, спедицията анулира фактурата за щета и изплаща всички дължими навла на превозвача. С тази финална транзакция,  случаят официално бива закрит по най-успешния начин за превозвача.

Решението на този казус отпраща към важността на един от най-основните инструменти в обработването на претенции – боравенето, разбирането и анализирането на всички прилежащи документи, както и бързата реакция. Понякога, липсата на задълбочени познания за тези документи, може да повлияе негативно на всеки превозвач.