Как успешно разрешихме значителна претенция за тотална щета, предизвикана от ПТП?

Как успешно разрешихме значителна претенция за тотална щета, предизвикана от ПТП?

При извършване на транспорт, без значение с колко добра техника и шофьор разполагате, има събития, които за съжаление няма как да контролираме. Пътните инциденти са именно такива обстоятелства, при които често се стига до значителни вреди и напълно унищожение на превозвания товар. В този материал ще споделим, как постигнахме ефективно решение на рекламация в резултат на такова събитие.

Приятно четене!📘

Фактите📝

Дългогодишен наш клиент, спедитор, ползващ нашата абонаментна услуга, беше възложил транспорт от Швеция до Гърция на негов основен партньор. По време на пътуването през Румъния, възниква пътен инцидент, при който превозното средство се обръща настрани и част от стоката (роли със специална хартия) се разпилява. Превозвачът предприе незабавни действия по събиране на стоката и натоварването ѝ на друго, изпратено за целта, превозно средство.

Проблемите🤔

При разпиляването на ролите, както и при претоварването им, те са получили механични увреждания, а от друга страна са имали съприкосновение с разляло се дизелово гориво, при което биват напоени. Тъй като качеството и състоянието на стоката вече беше компрометирано, най-вероятно нямаше да има смисъл тя да пропътува разстоянието до получателя на стоката в Гърция. При едно такова развитие, обикновено разтоварния адрес отказва да приеме увредения товар, а допълнително възникналите разходи в двете посоки, щяха да увеличат размера на вредата. Не бяхме сигурни и дали нещо може да бъде спасено от нея, и дали няма да бъде опредена като тотална щета. Трябваше да се вземе важно решение, как да продължи развитието на казуса!

 

Правилата 📖

Транспортът беше възложен до нашия клиент от друг спедитор, а на база ситуацията, в която бяхме попаднали, следваше да спазим изискванията на чл. 14.1 от CMR Конвенцията[1], който указва, че когато поради каквато и да е причина, изпълнението на договора за транспорт стане невъзможно преди пристигането на стоката до адреса на доставка, превозвачът е длъжен да поиска нареждания/инструкции от лицето, което има право да се разпорежда със стоката. Ето защо, поискахме незабавни инструкции от клиента и акцентирахме, че те също трябва да искат съответните нареждания от изпращача, който в конкретната ситуация беше страната, която има право да се разпорежда с товара. Въпросът се състоеше в това, накъде да насочим стоката, така че да бъде проверена професионално, което да минимизира и разходите.

По отношение на отговорността на превозвача стана ясно, че няма друг участник в инцидента, което водеше до вина на шофьора на превозвача, ето защо нямаше основание, на базата на което транспортната фирма да се освободи от отговорност за настъпилите вреди по стоката и възникналите разходи.

Съгласно чл. 17.1 от CMR Конвенцията[2]:

Превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането ѝ за превоз до този на доставянето ѝ, както и за забавата при доставянето ѝ“.

Следвайки това правило, транспортната фирма определено беше отговорна за настъпилите щети, въпросът беше в какъв размер ще бъдат те!

Действията 🎬

Като ангажирани с цялостното контролиране на казусът, ние от Claims Trans искахме да се уверим, че всяка една следваща стъпка и решение, които се предприемат, ще са правилните, за да сме сигурни в коректното решение на щетата. Собственикът на стоката взе решение, тя да се насочи към тяхно подразделение в Италия (като по-близка дестинация), където да бъде проверена от техен отдел по качество. След наше искане за инструкции към застрахователя на превозвача по „Отговорност на превозвача“ (CMR), дали желаят да наемат авариен комисар, който да направи оглед на товара и оценка на щетите, те прецениха, че не е нужно. Оказа се, че спедиторът-възложител на нашия клиент има застраховател по „Отговорност на спедитора“, който вече беше ангажирал компания за огледи и инспекции, която е с доста висок рейтинг.

След извършения оглед и изготвения доклад, констатациите бяха, че стоката не би могла да се ползва по предназначение, т.е. беше тотална щета за собственика ѝ, на обща стойност 23 000,00 евро. Съгласно препоръката от аварийния комисар, материалът имаше остатъчна стойност в размер на 4500,00 евро, която стойност следваше да се приспадне от претенцията. Финалния размер на увредената стока беше 18 500,00 евро, за която собственикът на товара изпрати претенция. Застрахователят на отговорността на спедитора, възложител на транспорта, заплати обезщетение на претендиращия за тази сума, а след това изпрати регресен иск към нашия клиент, включващ 18 500,00 евро, както и разхода за инспекцията от аварийния комисар 1700,00 евро (общо 20 200,00 евро). След размяна на кореспонденция и събиране на всички необходими доказателства, ние подготвихме цялостната претенция към CMR застрахователя на превозвача, нает от нашия клиент, като в рекламацията добавихме и разходът от 1100,00 евро за допълнителен транспорт от мястото на инцидента до Италия, където стоката беше пренасочена. Общата стойност на искът към превозвача и застрахователя му беше в размер на 21 300,00 евро.

След изпращането на всички документи, заедно с претенцията, както и някои последни уточнения между нас и застрахователя, те одобриха претенцията. След това преведоха обезщетение към правоимащия застраховател във връзка с техния регрес, както и направиха плащане към нашия клиент, който беше претърпял вреда, заради допълнителните разходи за пренасочване на стоката.

Тази част от претенцията се класифицира като сума, платена за минимизиране на щетите – покрит риск по условията на CMR полицата на превозвача, ето защо застрахователят покри този разход.

С това плащане, щетата беше успешно разрешена между всички страни, замесени в този казус.

Заключения 🔚

Заключението от този случай е, че при изпадане в подобни тежки ситуации, от съществена важност са решенията, които се взимат на всеки един етап. Погрешните стъпки биха довели до повече разходи и време, както и биха поставили под въпрос покритието на риска съгласно условията на застрахователната полица. Коректните решения, както в конкретната ситуация, спомагат за бързо приключване на щетата, без това да коства загуби за спедиторски и транспортни компании.

Благодарение на пълния контрол от страна на Claims Trans, беше постигнат поредният добър резултат и решение на транспортен казус в полза на наш клиент!

 

Библиография:

[1] Article 14(1), CMR Convention [1956]

[2] Article 17(1), CMR Convention [1956]

Как отказана претенция за тотална щета, води до изплатено обезщетение 2 години по-късно?

Как отказана претенция за тотална щета, води до изплатено обезщетение 2 години по-късно?

Отказаната претенция за щета е често срещано явление сред превозвачите и спедиторите, които целят да получат обезщетение при всеки свой казус. Тук ще споделим, как това може да е с успешен край!

Фактите

След препоръка от наш съществуващ партньор, транспортна фирма, занимаваща се с превози под температурен режим, се свърза с нас с молба за съдействие и становище. Щетата беше се случила, вследствие на влизане на емигранти в товарното помещение. Превозът на хранителни продукти между Германия и Франция е извършен през 2017 година. След връщането на стоката обратно до изпращача ѝ, проверката е установила, че тя не е годна за човешка консумация, ето защо бива унищожена. Шест месеца след разтоварването и след размяна на стандартни писма за ангажиране на отговорност, пристига претенция за 37 000 евро! Рекламацията е в резултат на регресен иск от Карго застрахователя на стоката, който преди това е изпратен по веригата от спедитори, през които този транспорт е възложен.

Проблемите

След претенцията към застрахователя по „Отговорност на превозвача” CMR на нашия клиент, същият изпрати отказ за изплащане на обезщетение. От наша страна беше изпратен отговор на този отказ, който имаше много важно значение, за което ще стане ясно малко по долу. Следвайки този отказ, същото становище беше предоставено до спедитора, възложил транспорта на нашия клиент. За съжаление, въпреки допълнително посочените от наша страна аргументи за освобождаване от отговорност, спедиторите, техните застрахователи, както и правоимащия карго застраховател, напълно естествено не бяха съгласни, с оглед размера на този иск. Около 1 година по-късно, без допълнително убеждаване или друга кореспонденция, нашият клиент получи призовка за започващото съдебно дело в Германия.

Правилата

Отказът на отговорност от страна на „CMR застрахователят“ беше на основание член 17, параграф 2 от CMR Конвенцията[1], който гласи, че:

„Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последици, които не е могъл да преодолее.

По подобен начин се развиха събитията при успешно разрешен друг наш случай с товар, увреден от емигранти.

Вследствие на така посочения отказ, ние напълно резонно изтъкнахме на застрахователя, че при позоваване на горепосоченият член, остава в тяхна тежест да докажат с факти твърдението си, което е в съответствие с член 18, параграф 1 от CMR Конвенцията[2].

Действията

Ние бяхме сигурни, че претендиращият е напълно наясно със същото изискване на Конвенцията и че просто посочване на основание за отказ няма да реши случая. Позицията ни спрямо  застрахователя беше, че не сме съгласни с техния отказ и не го считаме за валиден и доказан. Изискваме от тях да преразгледат позицията си и отново да отворят преписката по случая. Изтъкнахме, че е много вероятно да се започне дело срещу техния застрахован, при което ще бъдем длъжни да ги привлечем като подпомагаща страна, за да са ангажирани с решението на съда.

Впоследствие, при започването на съдебното дело, взимайки предвид нашето становище, застрахователят реши да защитава застрахования си клиент. Той също така пое, всички адвокатски и съдебни разноски по време на воденето на процеса, които бяха около 7000,00 евро. Сумата е стандартна,  вземайки предвид материалния интерес на иска, както и минималните адвокатски възнаграждения в Германия. Ние продължихме нашата активна работа, която включваше избор на компетентен адвокат по транспортно право, координиране на работата му, както и съдействие с изясняване на факти, обстоятелства и осигуряване на документи.

Решението

Няколко месеца след започването на делото, след възможността за споразумение между страните, която съда стандартно предложи в началото, се постигна споразумение за заплащане на обезщетение в размер на 28 000 евро. Това беше финален размер на претенцията, за да се избегне влизането в същински съдебен процес, което би коствало още много време и средства за всички страни. Заедно с размера на вредата, следваше да се заплатят и адвокатските разноски на ищеца, както и допълнително възнаграждение на адвокатът на нашия клиент. Сумата в резултат на споразумението, заедно с допълнителните разноски, в крайна сметка бяха заплатени от застрахователя на клиента ни – 2 години по-късно от първоначалния им отказ за изплащане на обезщетение по претенцията!

Въпреки, че нашата намеса по този казус се случи във вече доста напреднал момент, с нашия опит, експертиза и използване на правилни аргументи, ние успяхме да извлечем пълния максимум за нашия клиент. Той беше много доволен и благодарен за положителните резултати от нашата работа. На първо място сумата на щетата беше намалена значително, а на второ място, обезщетението беше изцяло заплатено от застрахователят му, като тази значителна сума не беше загуба в неговите активи!

Така развилото се решение на ситуацията следва да бъде добър пример за всички останали транспортни и спедиторски фирми, които трябва да са наясно, че с напредване на времето, случаите се усложняват и нямат „способност“ да се решават сами. За съжаление, от практиката има доста подобни казуси, които завършват с осъдителни присъди, заплащане на големи суми на обезщетения, включително и затваряне на фирми, които не са в състояние да ги покрият. Именно поради тази причина, бързата и адекватна реакция при всеки отделен казус, е от решаващо значение за извличане на оптимален резултат.

Библиография:

[1] CMR Convention [1956], Article 17(2)
[2] CMR Convention [1956], Article 18(1)

Тук можете да прочетете други интересни карго казуси!