П

ревозът на товари по море е гръбнакът на транспортната индустрия и представлява повече от 80% от общия обем на търговията[1]. Имайки предвид огромния брой транспорти, предприемани ежедневно, изглежда неизбежно понякога товарите да бъдат загубени или повредени. За ефективното разрешаване на такива случаи е важно всички страни да са добре информирани кой е отговорен за щетите или загубите. Тази статия се фокусира специално върху отговорността на превозвача, която се урежда от правилата на Хага-Висби. По-новите конвенции са Хамбургските правила и Правилата от Ротердам. Първите обаче, са ратифицирани само от няколко държави, а вторите все още не са в сила, така че те остават с малко практическо значение.

Кой е отговорен? Договорният превозвач или този, който извършва транспорта? 🚛

Честа практика в морския транспорт е клиентът да наеме превозвач, който след това да повери превоза на друга компания. Ако товарът е повреден или загубен, възниква въпросът кой носи отговорност за него – превозвачът (нает от клиента) или действителният превозвач (поемащ превоза). Общото правило е, че договорният превозвач носи отговорност за действията и бездействията на действителния превозвач и хората, наети от последния за целите на конкретния транспорт[2]. Общоприетата практика е, че договорът между договорния превозвач и действителния превозвач уточнява, че само последният носи отговорност за щети или загуби, настъпили, докато стоките са били под негова отговорност[3]. Поради тази причина е много важно да приемете договор за превоз (който може да бъде под формата на транспортна заявка) преди да започне транспортирането и внимателно да проверите приложимите условия. След това правилата, обсъдени в останалата част на тази статия, се прилагат и за действителния превозвач.

Преди да започне пътуването  🗺️

Преди да започне пътуването, превозвачът е длъжен да полага дължимата грижа, за да направи кораба „плавателен“, годен за пътуване, да осигури подходящ екипаж и да го оборудва, както и да направи всички места, където стоките се съхраняват, безопасни и годни за целта[4]. Важното е, че изискването е само да се полагат разумни грижи, а не да се постига резултат. По този начин превозвачът не носи отговорност за загуба или повреда, произтичаща от негодното състояние на кораба или състоянието на складовите помещения, ако докаже, че е бил надлежно усърден[5]. По същия начин превозвачът е отговорен и за внимателното товарене и укрепване на стоките[6].

След като приеме стоката, превозвачът издава на спедитора товарителница[7] – един от най-важните документи в морския транспорт. В него се посочват, наред с други неща, броят на опаковките или теглото на стоките, тяхното привидно състояние и маркировките, необходими за тяхната идентификация[8]. Тази информация се предоставя от изпращача, който гарантира нейната точност и носи отговорност за щети в резултат на грешки[9]. Въпреки това превозвачът не е длъжен да вписва в товарителницата каквато и да е информация, за която подозира, че е погрешна или не може да провери по разумен начин[10]. Това е особено важно, тъй като товарителницата създава презумпция, че стоките са получени в описаното количество и състояние[11].

По време на транспорта: освобождаване от отговорност? 🔓

След като пътуването започне има презумпция, че превозвачът носи отговорност за всяка загуба или повреда на стоките. Има обаче много изключения от общото правило. Най-скандалното от тях е правилото, че превозвачът не носи отговорност за щети или загуби в резултат на действие или небрежност на екипажа при навигацията или управлението на кораба[12]. Превозвачът също се освобождава от отговорност, ако причината за щетата е едно от следните събития или условия: действия на обществени врагове, пожар (освен ако не е причинен по вина на превозвача), военни действия, конфискация по съдебен процес, опасности от морето, карантинни ограничения, бунтове, стачки, неизбежни произшествия или опити за спасяване на живот или имущество в морето[13]. Превозвачът също така не носи отговорност за щети поради недостатъчност на опаковката или номерацията на стоките или присъщите им пороци[14]. Разбира се, ако вината или дефектът на изпращача или собственика на стоката са причинили щети, превозвачът се освобождава от отговорност[15].

В допълнение към предхоните типове освобождаване от отговорност, има клауза за освобождаване, която гласи, че ако превозвачът успее да докаже, че дадено събитие не се дължи на неговата вина или небрежност, той не носи отговорност за произтичащите от това щети или загуби[16]. Това правило може да се прилага например, когато митническите проверки отнемат толкова много време, че причиняват значително забавяне на доставката, което води до щети. В този случай превозвачът може да докаже, че не е имал вина и да откаже отговорност. Ако закъснението е причинено от неточност на документите, предоставени от изпращача, тогава, разбира се, превозвачът не носи отговорност.

След пътуването: ограничения на отговорността?  ⚠️

При доставката превозвачът и получателят трябва да си сътрудничат, за да инспектират стоките за повреди или загуби[17]. Ако стоките липсват или са повредени, получателят трябва да уведоми писмено превозвача за това по време на доставката, освен ако повредата или загубата не са скрити, като в този случай той има три дни за това[18]. Ако такива забележки не са направени навреме, презумпцията е, че стоките са доставени изцяло и в добро състояние[19]. Във всеки случай, ако не е предприето действие за обезщетение в рамките на една година от датата на доставка, превозвачът може да се освободи от отговорност[20].

В крайна сметка, ако превозвачът носи отговорност за щети или загуба, все още има ограничение за размера на обезщетението. Изчислява се като 666,67 СПТ за пакет или 2 СПТ за килограм брутно тегло на повредени / изгубени стоки, в зависимост от това коя компенсация е по-висока[21]. Стойността на стоките по време на (планирано) освобождаване от кораба е референтната точка[22]. Спедиторът и превозвачът могат да се договорят да направят ограничението на отговорността по-високо, но не и по-ниско[23].

Важното е, че лимитът на компенсация не се прилага, ако превозвачът е действал с намерение да причини щети или с груба небрежност[24]. Това може да се случи, ако превозвачът е знаел, че вероятно ще настъпи повреда, и не е предприел превантивни действия[25]. Това правило важи и за ограниченията на отговорността – превозвачът губи правата и имунитета си в случай на умисъл и груба небрежност, дори ако в договора за превоз е записано обратното[26].

Заключителни километри 📦

Тази статия излага общите условия по време на стандартен морски транспорт. Те се прилагат за „обикновени търговски пратки“, но понякога могат да се прилагат специални условия, ако естеството на транспорта или стоките го оправдават[27]. Освен това превозвачът е свободен да се откаже от правата и имунитета си и да поеме по-голяма отговорност, ако това споразумение фигурира в товарителницата[28]. Поради тази причина е важно да имате достъп за внимателна проверка на всички транспортни документи и достъп до експертни съвети, които ще ви позволят да защитите правата си. Нашият екип в Claims Trans има повече от десетилетие опит в разширената обработка на транспортни казуси и може да ви помогне с успешното разрешаване на всеки случай, свързан с транспорта. Не се колебайте да се свържете с нас.

Библиография:

[1] Review of Maritime Transport [2018] Retrieved from: https://unctad.org/webflyer/review-maritime-transport-2018

[2] United Nations Convention on the Carriage of Goods by Sea (Hamburg Rules) [1978], Article 10(1)

[3] United Nations Convention on the Carriage of Goods by Sea (Hamburg Rules) [1978], Article 11(1)

[4] Hague-Visby Rules [1968], Article 3(1)

[5] Hague-Visby Rules [1968], Article 4(1)

[6] Hague-Visby Rules [1968], Article 3(2).

[7] Hague-Visby Rules [1968], Article 3(3)

[8] Ibid.

[9] Hague-Visby Rules [1968], Article 3(5)

[10] Hague-Visby Rules [1968], Article 3(5)

[11] Hague-Visby Rules [1968], Article 3(4)

[12] Hague-Visby Rules [1968], Article 4(2)(a)

[13] Hague-Visby Rules [1968], Article 4(2)

[14] Ibid.

[15] Hague-Visby Rules [1968], Article 4(2)(i)

[16] Hague-Visby Rules [1968], Article 4(2)(q)

[17] Hague-Visby Rules [1968], Article 3(6)

[18] Ibid.

[19] Ibid.

[20] Ibid.

[21] Hague-Visby Rules [1968], Article 4(5)(a)

[22] Hague-Visby Rules [1968], Article 4(5)(b)

[23] Hague-Visby Rules [1968], Article 4(5)(b)

[24] Hague-Visby Rules [1968], Article 4(5)(e)

[25] Ibid.

[26] Hague-Visby Rules [1968], Article 3(8)

[27] Hague-Visby Rules [1968], Article 6

[28] Hague-Visby Rules [1968], Article 5