Д

инамиката на логистичната индустрия създава сериозни предизвикателства пред превозвачите, спедиторите и собствениците на стоки. Проблемните ситуации диктуват ежедневието на всички експерти в о. Изгубването на контрола върху проблема още докато е в начален етап, прави решаването му значително по-трудно.

Логистичната индустрия се нуждае от механизъм, който да съответства на нейната динамика, а именно – адаптивен, динамичен и бърз модел, чрез който споровете могат да бъдат разрешавани ефективно. Процедурата по медиация е средството, което перфектно би се инкорпорирло в транспортния бранш, за да му спомогне да продължи да се развива на бързи обороти.

 

Медиацията е алтернативен способ за решаване на спорове. Той е именно алтернативен, защото е една възможност, с която страните разполагат и употребата й зависи единствено от тяхната воля. Страните, съгласявайки се да проведат процедура по медиация със съдействието на медиатор, целят достигане до взаимноизгодно решение и постигане на споразумение между тях. Разбира се, и страните по даден спор, по който е образувано дело, могат по всяко време да пристъпят към медиация и да постигнат споразумение единствено с правилните насоки за комуникация на медиатора.

Процедурата по медиация се отличава с определени принципи, които най-ясно описват нейната същност, а именно:

 

•  доброволност
•  равнопоставеност
•  неутралност
•  безпристрастност
•  поверителност

С оглед на изброените фундаменти, спорещите страни имат равни възможности в процедурата по медиация. Те участват по своя воля и могат по всяко време да се оттеглят. Изключително важно обстоятелство е и това, че медиаторът не проявява пристрастие и не налага решение по спора. В процедурата по медиация всички въпроси се уреждат единствено по взаимно съгласие на страните.

За да вникнем по-добре в същността на медиацията следва да разграничим медиацията от съдебното и арбитражното производство. Докато в последните две производства решението се взима от съдия или арбитър въз основа на приложимото право, то в процедурата по медиация страните сами решават спора с помощта на медиатора въз основа на личните им нужди или пък деловите им интереси. Не следва да се пропуска и още една важна разлика, а именно – съдебното и арбитражното производство протичат по строго формална процедура, предвидена в закон или правилник, а при медиацията е налице неформална и гъвкава процедура, която се моделира и индивидуализира според нуждите на страните и съответно вида на спора.

Водещите предимства, които предлага медиацията могат да бъдат обособени по следния начин:

1.  Бързина на резултата – това е едно от основните предимства на медиацията в сравнение най-вече със съдебното производство. Страните обикновено могат да достигнат до взаимноизгодно решение в рамките на 1-2 сесии, което не би отнело повече от месец. Обратно, ако спорът бъде отнесен пред съда, разглеждането и разрешаването му може да отнеме значителен период от време
2.  По-нисък разход на финансови средства – решаването на спора в процедура по медиация би коствало много по-малко финансови средства отколкото при съдебното производство
3.  Удобство – липса на формални процедури
4.  Контрол – страните имат цялостен контрол върху развитието на процедурата
5.  Висока степен на успеваемост и достигане до същината на проблема
6.  Запазване на алтернативни възможности – отнасянето на спора към медиатор не лишава страните от възможността, в случай че не успеят да се споразумеят, да потърсят защита на своите права и интереси по съдебен ред или пред арбитраж
7.  Предпазване на съществуващи търговски отношения – разрешаването на спора в процедура по медиация позволява на страните да запазят добрите отношения помежду си и да продължат сътрудничеството си.

Най-вероятно след изясняване същността на медиацията възниква и въпросът:

Как може да работи медиацията в транспорта?

Отговорът е ясен – медиацията е широко приложима в транспортната сфера, тъй като би помогнала за решаването на конфликтите, които неминуемо възникват ежедневно. С оглед динамиката в транспортния бранш, медиацията се явява средството, чрез което възникналите спорове могат да бъдат решени по бърз, ефективен и най-вече икономичен начин.

На следващо място, бизнес отношенията в транспорта са много важни и като такива следва да бъдат съхранени за в бъдеще. Медиаторът би помогнал на двете спорещи страни да се изправят срещу проблема, да генерират възможно най-много решения в интерес на страните, да се намери балансът в исканията на двете страни, за да могат да достигнат до взаимноизгодно решение и да продължат сътрудничеството помежду си, а не да влошат отношенията си, както се случва най-често при воденето на дела.

А каква е стойността за компаниите? Медиацията дава много – компаниите достигат до бързи и ефективни решения в съответствие с преките им бизнес интереси – много важно обстоятелство с оглед динамиката в транспортния бранш. Медиацията спестява много разходи – безспорен плюс с оглед затрудненото икономическо положение, в което се намираме. Не на последно място – медиацията спомага страните да съхранят добрите отношения помежду си и и да продължат да работят заедно – това обстоятелство също се отразява положително на икономическото състояние на компаниите.

Медиацията съответства по най-добър начин на динамиката на логистичната индустрия. Последната изисква бързи, ефективни и перспективни решения, а медиацията е в състояние да спомогне на страните сами да достигнат именно до такива решения.

В

секи месец има хиляди опити на нелегални имигранти да получат неразрешен достъп до превозни средства на път за Обединеното кралство. Поддържането на вашето превозно средство и ремарке обезопасено срещу нелегални пътници може да бъде предизвикателство. Ако граничните власти или митниците на Обединеното кралство открият имигранти в някое от вашите превозни средства, може да се сблъскате с тежка глоба до £2000 за всеки нелегален пътник. Освен това вашият товар е ценен. Ако нелегални участници влязат във вашето превозно средство, те могат да причинят щети на товара и неговият получател може да откаже да го приеме. Това може да доведе до повече усложнения, продължителни дискусии и може да застраши успешните бизнес отношения.

Съществуват полезни методи, върху които всяка транспортна компания трябва да се съсредоточи, когато провежда транспортни курсове в и извън Обединеното кралство. Със сигурност тези методи ще подобрят цялостната безопасност на водача и товара, но за да се действа в съответствие с всички указания и изисквания, трябва да се имат предвид следните ключови моменти:

1.Сигурно товарене и разтоварване🧳

Тези, които контролират товаро-разтоварните операции, трябва да проверят превозното средство преди тръгване. Когато е възможно, шофьорите трябва да се стремят да паркират на сигурни места за паркиране и винаги да проверяват за прорязвания или разкъсвания по брезента на превозното средство.

2.Контролни списъци за сигурност на превозните средства и писмени инструкции за водачите 🗐

Всички шофьори трябва да имат и последователно да използват контролни списъци за сигурност на превозното средство. В идеалния случай операторите трябва да попълват своя списък за проверка три пъти на ден от деня на товаренето. Можете да отпечатате подходящ контролен списък за сигурност директно от правителствения сайт:

ЛИНК КЪМ БЕЗПЛАТЕН ПРИМЕРЕН КОНТРОЛЕН СПИСЪК 📑

3.Осигуряване на обучение за шофьори 🏫

Всички шофьори трябва да имат подходящо обучение, което обхваща процесите, включително какво да правят, ако открият нелегални ‘пътници’, влизащи на борда. Тяхното обучение трябва да обхваща сигурността на камиона, уязвимите места на автомобила им и как да използват правилно контролния списък.

4.Осигуряване на подходящо оборудване🔧

Устройствата за сигурност, като катинари, пломби и пломбажни въжета, трябва да се използват за обезопасяване на превозно средство веднага щом бъде натоварено. Това предотвратява влизането на нелегални пътници на борда, след като натоварен камион е оставен без надзор. Оборудването за сигурност трябва да се проверява на редовни интервали.

5.Редовни проверки ✔️

Шофьорите трябва да проверяват автомобила си в края на всяко спиране и преди да пресекат граница. Ако шофьор подозира, че някой се опитва да влезе в превозното му средство или е влязъл в него, той трябва да се свърже с местната полиция веднага щом е безопасно да го направи. Шофьорите не трябва да се опитват сами да се приближават до имигрантите.

6.Схема за акредитация📝

Превозвачите могат да се присъединят към схема за акредитация, за да помогнат за намаляване на санкциите. За да се класират, те трябва да имат ефективна система за сигурност за превозните си средства и да отговарят напълно на всички изисквания.

Практическият граждански наказателен кодекс е важен документ, който всички превозвачи и шофьори на камиони трябва да прочетат. Можете да го изтеглите от тук:

Английски

Български

Как можете да се защитите от глоби? 🛡️

Ако във вашето превозно средство бъдат намерени нелегални влизащи лица след пристигането ви в Обединеното Кралство, вие и вашата компания може да получите Известие за отговорност за наказание IS11 Писмо от Формуляр на граничните сили. На този етап не е взето решение за налагане на каквото и да е наказание. Сега имате 28 дни от датата на писмото, за да отговорите и да представите своите обосновки и да докажете, че не сте знаели или не сте имали разумни основания да подозирате, че в превозното средство е скрито нелегално лице и че сте разполагали със системи за сигурност, които са били правилно експлоатирани по време на нарушението.

Ако не успеете да убедите граничните сили и се окажете в тази злощастна позиция, ще получите второ писмо Известие за наказание и формуляр IS11. Това ще ви каже колко сте глобени и ще ви покани да подадете известие за възражение срещу граничните сили.

Ако след подаване на уведомлението за възражение решението на граничните сили все още е несправедливо, единствената ви възможност е да обжалвате това пред Окръжния съд. Трябва да подадете жалба във формуляр N161 и да заплатите съдебна такса, когато изпращате жалбата си. Съдията ще разгледа вашия случай и ще вземе решение дали глобата ви е правилно наложена. Съдията може да намали глобата или дори да я премахне напълно, поради което е изключително важно да се гарантира, че вашият случай е правилно представен.

Това е труден и скъп проблем за разрешаване, ето защо наличието на надеждни и правилни насоки определя хода на събитията. Нашата компания Claims Trans има богат опит в комуникацията с ключови институции и ръководи процеса с гъвкавост, усърдие и устойчивост. Ние знаем как да навигираме в ситуацията независимо от предизвикателствата по пътя ви. Нашата цел е да ви предоставим не само качествена и ефективна услуга, но и спокойствие и защита на правото.

В

секи, който работи в транспортната индустрия, може да потвърди, че една привидно лесна експедиция, всъщност е сложен процес. За да премине успешно е важно участващите страни да знаят какви са техните отговорности по всяко време. Тази информация може бъде намерена в CMR Конвенцията, която урежда международния автомобилен превоз на товари. Тази статия ще ви запознае с отговорностите на превозвача и изпращача на всеки етап от превоза.

ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНЕ ТРАНСПОРТЪТ 🏁

Когато изпращач и превозвач сключат договор за превоз, те потвърждават съгласието си чрез създаването на товарителница[1]. Изпращачът трябва да се увери, че цялата информация в товарителницата е точна[2]. Превозвачът само трябва да провери дали товарителницата съдържа клауза, която гласи, че транспортът е регулиран от разпоредбите в CMR Конвенцията[3].

След това стоките трябва да бъдат опаковани и натоварени в превозното средство. Това обикновено са задължения на изпращача. Стоките трябва да бъдат опаковани, така че при нормални условия на транспорт да не бъдат повредени и да не причинят щети на други стоки, хора или превозни средства[4]. Изпращачът също е отговорен за правилното номериране на пакетите[5] и трябва да се увери, че стоките не са повредени или изгубени, докато ги натоварва[6].

ИНФОРМИРАНЕ НА ПРЕВОЗВАЧА 🚛

На този етап изпращачът носи отговорността да предостави на превозвача важна информация и документи. Ако е предал опасни товари, той трябва да информира превозвача каква точно е опасността и какви предпазни мерки трябва да бъдат взети. Тази информация също трябва да фигурира в товарителницата[7]. Ако превозвачът не е знаел, че стоките са опасни и го установи в последстиве, той може да ги разтовари по всяко време след като ги е приел, без да дължи обезщетение[8].

За да мине стоката през митница и други подобни проверки, обикновено има определени документи, които трябва да бъдат представени. Изпращачът е отговорен за предоставянето на цялата необходима документация и за инструктиране на превозвача как да я използва[9]. Превозвачът носи отговорността да не загуби документацията и да я използва според инструкциите[10]. 

ПРИЕМАНЕ НА СТОКИТЕ 📦

Сега сме почти готови да започнем транспорта! Но първо превозвачът трябва да провери дали броят на пакетите отговаря на информацията в товарителницата, както и видимото им състояние и това на опаковката[11]. Ако забележи нередност, той трябва да впише забележка в товарителницата[12]. Понякога превозвачът не може да провери състоянието и броя на пакетите, например защото не е присъствал по време на товаренето. В този случай е много важно той да впише забележка в товарителницата, заявявайки, че не може да провери стоките[13]. В противен случай се допуска, че той е получил всички стоки в добро състояние и с добра опаковка[14] и противното е трудно за доказване.

ПО ВРЕМЕ НА ТРАНСПОРТА 🚚

Вече пътуваме и от този момент нататък превозвачът носи отговорността (в общия случай) да достави всички стоки невредими и в уговорения срок[15]. Понякога става невъзможно да се завърши превозът при договорените условия. Например, палетите могат да се разместят в превозното средство, така че стоките да са в опасност от повреда, ако транспортът продължи без пренареждане. В този случай превозвачът трябва да поиска допълнителни инструкции от лицето, имащо право да се разпорежда със стоката (обикновено изпращача)[16]. По същия начин, ако получателят откаже стоките след пристигането им, превозвачът трябва да поиска от изпращача допълнителни инструкции[17]. Разбира се, в такива случаи превозвачът ще бъде обезщетен за разходите по изпълнението на инструкциите[18].

МОМЕНТА НА ДОСТАВКА 📫

Най-накрая пристигнахме на доставния адрес и транспортът е почти завършен. Ако договорът за превоз уточнява, че доставката е с наложен платеж, превозвачът е отговорен за получаването на точната сума[19]. Получателят има право да провери състоянието на стокате и превозвачът трябва да му осигури възможносста да го направи[20]. Ако доставката приключи успешно, изпращачът и превозвачът са изпълнили своите отговорности правилно и могат да преминат към други бизнес възможности.

В заключение 🔚

Тази статия накратко очерта отговорностите на превозвача и изпращача в най-общия случай. На практика обаче казусите често са по-сложни и може да не е толкова очевидно кой е отговорен да предприеме определено действие. Затова ще завършим статията с два съвета:

1) Правете повече, отколкото законът изисква от вас. Винаги излиза по-евтино да спазвате разпоредбите, отколкото да ги избягвате. Дори ако не е ваша отговорност да проверите точността на даден документ, все пак е добре да го направите, тъй като това може да спести на всички много неприятности по-късно.

2) Осигурете си достъп до експертни съвети и работете за предотвратяване на искове от момента, в който възникнат. Ние от Claims Trans имаме над десет години опит в обработката на щети и можем да ви помогнем при решаването на трудни казуси, възникнали по време на транспорта, както и за тяхното предотвратяване.

Не се колебайте да се свържете с нас по всяко време! 

Библиография:

[1] CMR Convention [1956], Article 4 

[2] CMR Convention [1956], Article 7(1)

[3] CMR Convention [1956], Article 7(3)

[4] CMR Convention [1956], Articles 10 and 17(4)(b).

[5] CMR Convention [1956], Article 17(4)(e)

[6] CMR Convention [1956], Article 17(4)(c)

[7] CMR Convention [1956], Article 22(1)

[8] CMR Convention [1956], Article 22(2)

[9] CMR Convention [1956], Article 11(1)

[10] CMR Convention [1956], Article 11(3)

[11] CMR Convention [1956], Article 8(1)

[12] CMR Convention [1956], Article 8(2)

[13] Ibid.

[14] CMR Convention [1956], Article 9(2)

[15] CMR Convention [1956], Article 17(1)

[16] CMR Convention [1956], Article 14(1)

[17] CMR Convention [1956], Article 15(1)

[18] CMR Convention [1956], Article 16(1)

[19] CMR Convention [1956], Article 21

[20] CMR Convention [1956], Article 30(5)

П

ри международния превоз на товари могат да възникнат различни проблеми, дори ако всички страни са добронамерени професионалисти. Най-често проблемът е повреден или загубен товар или забавена доставка. За да се разрешат ефективно такива случаи е важно всички страни да бъдат добре информирани кой носи отговорност за щетата. Международният автомобилен превоз на стоки се регулира от ЧМР Конвенцията, която определя размера на отговорността за всички страни, участващи в транспорта. Тази статия ще ви запознае с отговорността на превозвача, както и с нейните изключения и ограничения.

В самото начало е важно да се каже, че превозвачът е длъжен да провери дали броят на опаковките отговаря на броя, посочен в товарителницата, както и какво е видимото състояние на пратките и тяхната опаковка[1]. При несъответствие или видима повреда, превозвачът трябва да впише забележка в товарителницата[2]. Понякога такава проверка не е възможна, например защото превозвачът не е присъствал по време на товаренето. В такъв случай той трябва да впише забележка в товарителницата, че не е инспектирал стоките[3]. Това е изключително важно, тъй като ако не са вписани забележки се презюмира, че броят на пратките отговаря на данните в товарителницата, както и че пратките и опаковката са в добро състояние[4]. Както ще видим по-долу, превозвачът не носи отговорност за дефектна опаковка или ако в камиона са били натоварени по-малко пакети от посоченото в заявката, но това ще бъде много трудно за доказване, ако не са вписани забележки при приемането на стоките.

 Увредена стока, липсващо карго или закъсняла доставка?🤕

В общия случай превозвачът носи отговорност за загубата или повредата на стоките, настъпила от момента на приемането им до момента на доставката, както и за забавянето на доставката[5]. Тази привидно всеобхватна отговорност обаче подлежи на редица изключения и ограничения, които ще обсъдим по-долу. Тук е важно да кажем, че превозвачът носи отговорност за действията и бездействията на своите служители и други наети от него лица, сякаш тези действия или бездействия са негови[6].

 

Освобождаване от отговорност на превозвача? 🆓

Съществуват редица обстоятелства, които могат изцяло да освободят превозвача от отговорност. Първо, превозвачът е освободен от отговорност, ако щетите, загубите или забавянето са причинени от инструкциите на ищеца до превозвача или са резултат от грешка на ищеца[7].

Второ, превозвачът не носи отговорност, ако вредата е причинена от присъщия недостатък на стоката или от обстоятелства, които не могат да бъдат предотвратени от превозвача[8]. Доказването, че липсата, повредата или забавянето са причинени от някой от тези фактори е в тежест на превозвача[9].

Трето, превозвачът се освобождава от отговорност, ако повредите или загубите са резултат от присъщите рискове при[10]:

а) Използването на отворени превозни средства без покритие, ако изпращачът се е съгласил с тяхното използване.

б) Дефектна опаковка на специфични стоки, които са склонни да се повредят, ако са опаковани неправилно.

в) пакетиране, натоварване, подреждане и разтоварване на стоките от изпращача или получателя;

г) Естеството на някои стоки, предразположени към счупване, ръжда, вътрешно увреждане, изсушаване, изтичане, нормално разпадане или от действията на насекоми или гризачи.

д) Недостатъчност или неточност на маркировката върху пратките.

е) Превоз на добитък;

В случаи б), в) и д) превозвачът може да презюмира, че щетите са причинени от тези фактори и доказването на противното е в тежест на ищеца[11].

Превозвачът обаче носи отговорност за щети, причинени от дефектното състояние на превозното средство, дори ако то е наето от трето лице[12].

Разбира се, ако множество фактори са допринесли за щетата, превозвачът носи отговорност само дотолкова, доколкото факторите, за които той е отговорен, са допринесли за щетата[13].

Важно е да се отбележи, че превозвачът не може да се освободи от отговорност, ако щетата е причинена от груба небрежност[14]. Разбира се, би било несправедливо, ако превозвачът може да бъде освободен от отговорност, въпреки че е действал умишлено или крайно небрежно например. Доказването, че действията на превозвача представляват „груба небрежност“ се носи от ищеца. Също така превозвачът не може да се освободи от отговорност ако действията му се считат за еквивалентни на грубата небрежност съгласно закона на съда, който решава делото[15]. Следователно, в зависимост от това къде се води делото, въпросът какво представлява грубата небрежност ще има различни отговори.

Какви са ограниченията на отговорността на превозвача? ⛓️

Ако превозвачът носи отговорност съгласно Конвенцията, трябва да се определи точно каква сума дължи. В случай на загуба или повреда, дължимото обезщетение се изчислява според борсовия курс или пазарната цена на стоката към момента на приемането им за превоз[16]. Тази компенсация обаче не може да надвишава 8,33 СПТ за килограм бруто липсващо тегло[17]. Член 23, параграфи 7, 8 и 9 изясняват как се прави това изчисление. В допълнение към това таксите за превоз, митата и всички други такси, платени с цел транспортиране на стоките, трябва да бъдат компенсирани пропорционално на количеството стока, която е загубена или повредена[18].

Ако има забавяне на доставката, ищецът трябва да докаже, че забавянето е довело до щети, за да получи компенсация, която обаче не може да надвиши навлото[19]. Но какво всъщност се счита за забавяне? Обикновено има договорен срок за доставка, така че се счита, че има забавяне, ако стоките не са доставени до уговорената дата[20]. Тридесет дни след изтичането на този срок стоките се считат за изгубени[21]. Ако няма уговорен срок, съдът, който решава делото, преценява какъв срок би бил разумен за завършване на такава доставка[22]. При този случай, ако са минали шейсет дни, откакто превозвачът е приел стоката и тя все още не е доставена, то тя се счита за изгубена[23].

По-висока компенсация от описаната по-горе може да бъде получена само ако изпращачът и превозвачът са се съгласили да въведат по-висок лимит или „особен интерес при доставяне“в товарителницата[24]. Също така, в случай на „груба небрежност“или неговите еквиваленти няма ограничение на дължимото обезщетение[25].

Времеви ограничения на отговорността на превозвача? ⏳

Съществуват и времеви ограничения за отговорността на превозвача. Когато получателят приема стоката, той трябва да провери броя на опаковките и тяхното състояние. В случай на явна повреда или липса, той трябва да впише забележка в товарителницата в момента на доставката[26]. Ако повредата или липсата не са явни, получателят може да подаде резервация в рамките на седем работни дни от датата на доставка[27]. В случай на закъснение получателят трябва да направи писмена рекламация в рамките на двадесет и един дни от датата на доставка[28]. Ако гореспоменатите срокове са изтекли, превозвачът може да откаже отговорност за щетите.

Други проблеми по време на транспорт? 🚛

Освен повреди, загуби и забавяния, понякога по време на транспорта възникват и други проблеми. Първо, ако конкретни документи придружават стоката и са необходими за нейния превоз, превозвачът носи отговорност за щети, причинени от загубата на тези документи или неправилното им използване. Той обаче не носи отговорност, ако документите или информацията, предоставени от изпращача, са неточни и той не е длъжен да проверява тяхната точност[29].

Второ, при условията, изброени в член 12, лицето, което има право да се разпорежда със стоките (обикновено изпращача), може да предостави нови инструкции на превозвача, например да промени мястото на доставка. Ако превозвачът не изпълни тези инструкции, той носи отговорност за щетите, причинени от своя пропуск[30]. По същия начин, ако завършването на доставката стане невъзможно преди или след достигане на местоназначението, превозвачът трябва да поиска допълнителни инструкции от изпращача (или от този, който има право да се разпореди със стоките)[31]. Превозвачът ще бъде обезщетен за разходите, поети при изпълнението на допълнителните инструкции[32]. Ако обаче не поиска инструкции, а продължи с транспорта по своя преценка, той носи отговорност за произтичащите щети.

Трето, понякога договорът за превоз уточнява, че превозвачът трябва да приеме наложен платеж от получателя. Разбира се, ако превозвачът пропусне да го направи, той е длъжен да обезщети изпращача за това[33].

В заключение 🔚

За финал е важно да се спомене, че всякакви разпоредби в договора за превоз, които противоречат на Конвенцията, са нищожни и без правно действие[34]. Това означава, че не може да се прехвърли отговорност на превозвача в случаите, когато според Конвенцията той не е отговорен (и обратното). Следователно Конвенцията е най-важният документ за определяне на размера на отговорността на превозвача. Тази статия обаче е само кратко описание на нейните разпоредби. Казусите на практика често са много по-сложни и изискват по-задълбочен правен анализ.

Ето защо е важно всички страни да имат достъп до експертен съвет, който ще им позволи да защитят правата си. Ние от Claims Trans имаме повече от десетилетие опит в обработката на искове и можем да Ви помогнем за успешното разрешаване на казуси, свързани с транспортна дейност.

Не се колебайте да се свържете с нас по всяко време! 

Библиография:

[1] CMR Convention [1956], Article 8(1)

[2] CMR Convention [1956], Article 8(2)

[3] Ibid.

[4] CMR Convention [1956], Article 9(2)

[5] CMR Convention [1956], Article 17(1)

[6] CMR Convention [1956], Article 3

[7] CMR Convention [1956], Article 17(2)

[8] Ibid.

[9] CMR Convention [1956], Article 18(1)

[10] CMR Convention [1956], Article 17(4)

[11] CMR Convention [1956], Article 18

[12] CMR Convention [1956], Article 17(3)

[13] CMR Convention [1956], Article 17(5)

[14] CMR Convention [1956], Article 29

[15] Ibid.

[16] CMR Convention [1956], Article 23(1) and (2), Article 25

[17] CMR Convention [1956], Article 23(3)

[18] CMR Convention [1956], Article 23(4)

[19] CMR Convention [1956], Article 23(5)

[20] CMR Convention [1956], Article 19

[21] CMR Convention [1956], Article 20(1)

[22] CMR Convention [1956], Article 19

[23] CMR Convention [1956], Article 20(1)

[24] CMR Convention [1956], Articles 24 and 26

[25] CMR Convention [1956], Article 17(5)

[26] CMR Convention [1956], Article 30(1)

[27] Ibid.

[28] CMR Convention [1956], Article 30(3)

[29] CMR Convention [1956], Article 11

[30] CMR Convention [1956], Article 12(7)

[31] CMR Convention [1956], Articles 14 and 15

[32] CMR Convention [1956], Article 16

[33] CMR Convention [1956], Article 21

[34] CMR Convention [1956], Article 41