Социален „дъмпинг“ и Пакет Мобилност: Защита, превенция и най-добри практики за превозвачите

Социален „дъмпинг“ и Пакет Мобилност: Защита, превенция и най-добри практики за превозвачите

 

Контекстът 🚚

Единният европейски пазар предоставя на превозвачите различни възможности за развитие и напредък на бизнеса им в международен план. Достъпът до него обаче зависи от спазването на строги правила и разпоредби. Последната версия на пакета за мобилност[1]  от 2021 г. е най-новата итерация на такава официална регулация, произтичаща от Европейския съюз.

Най-„популярните“ теми от Пакета за мобилност са задължителното време за почивка или правилата за каботаж. В действителност, глобите могат да бъдат скъпи и често е проблемно да се ориентирате в изобилието от правила и методи на администриране във всяка държава. За щастие, съществуват методи за противодействие на рисковете, свързани с глобите по време на редовните превози, от които много транспортни компании вече се възползват[2].

Социален Дъмпинг 📉

Много по-малко известният елемент от пакета „Мобилност“ – регламентите за борба със социалния дъмпинг – често се подценяват по отношение на регулаторния им обхват и въздействието им върху транспортните дружества, работещи на единния европейски пазар. ЕС отдавна има проблем с така наречения „социален дъмпинг“.[3]  Този термин се отнася до практиката на дружествата да наемат работници от други държави в ЕС, за да намалят разходите си и да увеличат конкурентоспособността си. Много транспортни фирми използват тази стратегия не само заради финансовите ползи, но и заради организационното улеснение при извършването на повтарящи се превози за редовни клиенти.

Директива за командированите работници✒️

ЕС реагира на тази засилваща се тенденция чрез Директивата за командированите работници (2020 г.) в опит да осигури по-добра защита на труда и да изравни конкурентните предимства на дружествата, независимо от държавата им на регистрация. Директивата разширява обхвата на изискването за равно заплащане и равни условия на труд за всички работници, независимо дали са командировани или не. Тя ще въведе и по-строги механизми за прилагане и санкции за дружествата, които нарушават правилата. [4]

Предложеният пакет за мобилност предизвика полемика, като някои твърдят, че ограниченията, които поставя, могат да навредят на свободното движение на работници в ЕС. По-специално, компании от логистичната индустрия сигнализираха, че новите правила са предизвикали враждебно поведение от страна на административните органи на приемащата страна в опитите им да приложат новите правила.

Основните проблеми за транспортните дружества възникват поради използването  на националните колективни трудови договори като критерий за възнаграждение в директивата, както и на националните правила за социално осигуряване. По този начин необходимото спазване на тези стандарти създава значителна административна тежест за транспортните дружества и ги излага на финансов риск.

Решения и най-добри практики🧩

Във всички Eвропейски страни разпоредбите за командированите работници се прилагат от инспектори по труда, които имат правомощия да разследват жалби и да налагат санкции на работодатели, които нарушават тези разпоредби. От работодателите, за които е установено, че нарушават разпоредбите за командированите работници, може да се изиска да изплатят обратно възнагражденията на засегнатите работници, както и да им бъдат наложени глоби или други санкции.

„Типичните“ дестинации за командировани шофьори като Белгия и Нидерландия изискват от работодателите да ги регистрират пред националните органи и да представят писмено на работниците техните права и задължения, както и да осигурят на работниците същите условия на труд и нива на възнаграждение като на местните работници. Това са и страните, които имат високо ниво на прилагане на новите разпоредби, тъй като някои правни битки са достигнали до най-високите нива на съдебна защита в съответните национални върховни съдилища.[5] По този начин правилата и подробностите за командироване на работници бяха допълнително дефинирани и изяснени чрез съдебна практика, която транспортните компании могат да използват, за да гарантират спазването на правилата и да предотвратят разходите.

Различните юрисдикции в ЕС, разбира се, имат различни методи за администриране на тази информация чрез цифрови формуляри, писмени декларации и регулаторен надзор. Някои страни като Нидерландия разполагат с изцяло дигитален и всеобхватен портал за цялото това администриране.  Въпреки това всяка транспортна компания може да се възползва от следните универсални насоки за спазване на изискванията, за да се защити и да предотврати скъпоструващи глоби:

 1.Проверете дали вашата компания действително „командирова“ работници

В различните държави съществуват множество изисквания, които определят работниците като командировани в приемащата държава. Обикновено те включват административна информация за самото дружество, неговия основен източник на доходи и най-вече структурата на трудовите договори и описанията на труда, предоставени от превозвача. От изключителна важност е да се провери това, тъй като заключението от тази проверка би променило изискванията към самата компания по отношение на нейните шофьори.

2.Проучете националния колективен трудов договор за транспортните работници

Всяка страна притежава насоки и разпоредби за условията на труд и възнагражденията на работниците в транспортния бранш с различна степен на детайлност и обхват. Ако Вашето дружество командирова работници съгласно горепосоченото, ще бъде необходимо да се съобразите и да следвате насоките от тези споразумения.

3.Предоставяне на информация на националните органи на приемащата държава

Преди да наемете труда на командированите работници, е важно предварително да съобщите структурата на трудовите взаимоотношения на националния орган, обикновено Министерството на труда/социалното осигуряване, чрез писмено съобщение или цифрова декларация.

Заключение🚀

Като общо правило, за да се предотвратят нарушения и глоби, произтичащи от неспазване на изискванията, е от решаващо значение да се поддържа подходяща документация и архив. Това включва воденето на подробна документация за договорите на командированите работници, заплащането и условията на труд. Важно е също така да се осъществява редовна комуникация с приемащата държава, за да се гарантира спазването на директивата за командированите работници. Като предприемат тези стъпки, транспортните дружества могат да предотвратят нарушенията и да защитят правата на своите работници, като същевременно запазят сравнителните си предимства във все по-конкурентната транспортна индустрия.

В Claims Trans вече допринасяме за усилията за спазване на изискванията и уреждане на спорове, произтичащи от обвинения, повдигнати пред български транспортни дружества, работещи на единния европейски пазар. Ако искате да спестите време и ресурси, посветени на спазването на изискванията, както и да защитите компанията си от скъпоструващи глоби, не се колебайте да се свържете с нас, за да ви подкрепим в ориентирането в тези разпоредби, така че да можете да отделите повече време за развитието на бизнеса си.

Библиография:

[1] European Union Mobility Package I, Mobility and Transport. Available at: https://transport.ec.europa.eu/transport-modes/road/mobility-package-i_en (Accessed: February 4, 2023).
[2] International Road Union. Driving and rest time rules –  the EU’s mobility package, IRU. Available at: https://www.irumobilitypackages.org/driving-and-rest-time-rules (Accessed: February 4, 2023).
[3] European parliament. Understanding social dumping in the European Union (no date) Think Tank | European Parliament. Available at: https://www.europarl.europa.eu/thinktank/en/document/EPRS_BRI(2017)599353 (Accessed: February 4, 2023).
[4] Questions and answers on posting of Drivers Under Directive (EU) 2020/1057 Mobility and Transport. Available at: https://transport.ec.europa.eu/transport-modes/road/mobility-package-i/posting-rules/questions-and-answers-posting-drivers-under-directive-eu-20201057_en (Accessed: February 4, 2023).
[5] Emma van Kaemegem (2023) Are foreign employers who post workers to Belgium obliged to proceed with a Dimona obligation: What has the Belgian Supreme Court said (or rather not said)?, Altius. Available at: https://www.altius.com/en/news/are-foreign-employers-who-post-workers-to-belgium-obliged-to-proceed-with-a-dimona-obligation-what-has-the-belgian-supreme-court-said-or-rather-not-said/ (Accessed: February 4, 2023).

Доставя ли транспортната медиация решения, съобразени с динамиката на логистичната индустрия?

Доставя ли транспортната медиация решения, съобразени с динамиката на логистичната индустрия?

Д

инамиката на логистичната индустрия създава сериозни предизвикателства пред превозвачите, спедиторите и собствениците на стоки. Проблемните ситуации диктуват ежедневието на всички експерти в о. Изгубването на контрола върху проблема още докато е в начален етап, прави решаването му значително по-трудно.

Логистичната индустрия се нуждае от механизъм, който да съответства на нейната динамика, а именно – адаптивен, динамичен и бърз модел, чрез който споровете могат да бъдат разрешавани ефективно. Процедурата по медиация е средството, което перфектно би се инкорпорирло в транспортния бранш, за да му спомогне да продължи да се развива на бързи обороти.

 

Медиацията е алтернативен способ за решаване на спорове. Той е именно алтернативен, защото е една възможност, с която страните разполагат и употребата й зависи единствено от тяхната воля. Страните, съгласявайки се да проведат процедура по медиация със съдействието на медиатор, целят достигане до взаимноизгодно решение и постигане на споразумение между тях. Разбира се, и страните по даден спор, по който е образувано дело, могат по всяко време да пристъпят към медиация и да постигнат споразумение единствено с правилните насоки за комуникация на медиатора.

Процедурата по медиация се отличава с определени принципи, които най-ясно описват нейната същност, а именно:

 

  •  доброволност
  •  равнопоставеност
  •  неутралност
  •  безпристрастност
  •  поверителност

С оглед на изброените фундаменти, спорещите страни имат равни възможности в процедурата по медиация. Те участват по своя воля и могат по всяко време да се оттеглят. Изключително важно обстоятелство е и това, че медиаторът не проявява пристрастие и не налага решение по спора. В процедурата по медиация всички въпроси се уреждат единствено по взаимно съгласие на страните.

За да вникнем по-добре в същността на медиацията следва да разграничим медиацията от съдебното и арбитражното производство. Докато в последните две производства решението се взима от съдия или арбитър въз основа на приложимото право, то в процедурата по медиация страните сами решават спора с помощта на медиатора въз основа на личните им нужди или пък деловите им интереси. Не следва да се пропуска и още една важна разлика, а именно – съдебното и арбитражното производство протичат по строго формална процедура, предвидена в закон или правилник, а при медиацията е налице неформална и гъвкава процедура, която се моделира и индивидуализира според нуждите на страните и съответно вида на спора.

Водещите предимства, които предлага медиацията могат да бъдат обособени по следния начин:

  1.  Бързина на резултата – това е едно от основните предимства на медиацията в сравнение най-вече със съдебното производство. Страните обикновено могат да достигнат до взаимноизгодно решение в рамките на 1-2 сесии, което не би отнело повече от месец. Обратно, ако спорът бъде отнесен пред съда, разглеждането и разрешаването му може да отнеме значителен период от време
  2.  По-нисък разход на финансови средства – решаването на спора в процедура по медиация би коствало много по-малко финансови средства отколкото при съдебното производство
  3.  Удобство – липса на формални процедури
  4.  Контрол – страните имат цялостен контрол върху развитието на процедурата
  5.  Висока степен на успеваемост и достигане до същината на проблема
  6.  Запазване на алтернативни възможности – отнасянето на спора към медиатор не лишава страните от възможността, в случай че не успеят да се споразумеят, да потърсят защита на своите права и интереси по съдебен ред или пред арбитраж
  7.  Предпазване на съществуващи търговски отношения – разрешаването на спора в процедура по медиация позволява на страните да запазят добрите отношения помежду си и да продължат сътрудничеството си.

Най-вероятно след изясняване същността на медиацията възниква и въпросът:

Как може да работи медиацията в транспорта?

Отговорът е ясен – медиацията е широко приложима в транспортната сфера, тъй като би помогнала за решаването на конфликтите, които неминуемо възникват ежедневно. С оглед динамиката в транспортния бранш, медиацията се явява средството, чрез което възникналите спорове могат да бъдат решени по бърз, ефективен и най-вече икономичен начин.

На следващо място, бизнес отношенията в транспорта са много важни и като такива следва да бъдат съхранени за в бъдеще. Медиаторът би помогнал на двете спорещи страни да се изправят срещу проблема, да генерират възможно най-много решения в интерес на страните, да се намери балансът в исканията на двете страни, за да могат да достигнат до взаимноизгодно решение и да продължат сътрудничеството помежду си, а не да влошат отношенията си, както се случва най-често при воденето на дела.

А каква е стойността за компаниите? Медиацията дава много – компаниите достигат до бързи и ефективни решения в съответствие с преките им бизнес интереси – много важно обстоятелство с оглед динамиката в транспортния бранш. Медиацията спестява много разходи – безспорен плюс с оглед затрудненото икономическо положение, в което се намираме. Не на последно място – медиацията спомага страните да съхранят добрите отношения помежду си и и да продължат да работят заедно – това обстоятелство също се отразява положително на икономическото състояние на компаниите.

Медиацията съответства по най-добър начин на динамиката на логистичната индустрия. Последната изисква бързи, ефективни и перспективни решения, а медиацията е в състояние да спомогне на страните сами да достигнат именно до такива решения.

Какви са опасностите и възможностите за превенция за превозвачите при транспорти до Англия?

Какви са опасностите и възможностите за превенция за превозвачите при транспорти до Англия?

В

секи месец има хиляди опити на нелегални имигранти да получат неразрешен достъп до превозни средства на път за Обединеното кралство. Поддържането на вашето превозно средство и ремарке обезопасено срещу нелегални пътници може да бъде предизвикателство. Ако граничните власти или митниците на Обединеното кралство открият имигранти в някое от вашите превозни средства, може да се сблъскате с тежка глоба до £2000 за всеки нелегален пътник. Освен това вашият товар е ценен. Ако нелегални участници влязат във вашето превозно средство, те могат да причинят щети на товара и неговият получател може да откаже да го приеме. Това може да доведе до повече усложнения, продължителни дискусии и може да застраши успешните бизнес отношения.

Съществуват полезни методи, върху които всяка транспортна компания трябва да се съсредоточи, когато провежда транспортни курсове в и извън Обединеното кралство. Със сигурност тези методи ще подобрят цялостната безопасност на водача и товара, но за да се действа в съответствие с всички указания и изисквания, трябва да се имат предвид следните ключови моменти:

1.Сигурно товарене и разтоварване🧳

Тези, които контролират товаро-разтоварните операции, трябва да проверят превозното средство преди тръгване. Когато е възможно, шофьорите трябва да се стремят да паркират на сигурни места за паркиране и винаги да проверяват за прорязвания или разкъсвания по брезента на превозното средство.

2.Контролни списъци за сигурност на превозните средства и писмени инструкции за водачите 🗐

Всички шофьори трябва да имат и последователно да използват контролни списъци за сигурност на превозното средство. В идеалния случай операторите трябва да попълват своя списък за проверка три пъти на ден от деня на товаренето. Можете да отпечатате подходящ контролен списък за сигурност директно от правителствения сайт:

ЛИНК КЪМ БЕЗПЛАТЕН ПРИМЕРЕН КОНТРОЛЕН СПИСЪК 📑

3.Осигуряване на обучение за шофьори 🏫

Всички шофьори трябва да имат подходящо обучение, което обхваща процесите, включително какво да правят, ако открият нелегални ‘пътници’, влизащи на борда. Тяхното обучение трябва да обхваща сигурността на камиона, уязвимите места на автомобила им и как да използват правилно контролния списък.

4.Осигуряване на подходящо оборудване🔧

Устройствата за сигурност, като катинари, пломби и пломбажни въжета, трябва да се използват за обезопасяване на превозно средство веднага щом бъде натоварено. Това предотвратява влизането на нелегални пътници на борда, след като натоварен камион е оставен без надзор. Оборудването за сигурност трябва да се проверява на редовни интервали.

5.Редовни проверки ✔️

Шофьорите трябва да проверяват автомобила си в края на всяко спиране и преди да пресекат граница. Ако шофьор подозира, че някой се опитва да влезе в превозното му средство или е влязъл в него, той трябва да се свърже с местната полиция веднага щом е безопасно да го направи. Шофьорите не трябва да се опитват сами да се приближават до имигрантите.

6.Схема за акредитация📝

Превозвачите могат да се присъединят към схема за акредитация, за да помогнат за намаляване на санкциите. За да се класират, те трябва да имат ефективна система за сигурност за превозните си средства и да отговарят напълно на всички изисквания.

Практическият граждански наказателен кодекс е важен документ, който всички превозвачи и шофьори на камиони трябва да прочетат. Можете да го изтеглите от тук:

Английски

Български

Как можете да се защитите от глоби? 🛡️

Ако във вашето превозно средство бъдат намерени нелегални влизащи лица след пристигането ви в Обединеното Кралство, вие и вашата компания може да получите Известие за отговорност за наказание IS11 Писмо от Формуляр на граничните сили. На този етап не е взето решение за налагане на каквото и да е наказание. Сега имате 28 дни от датата на писмото, за да отговорите и да представите своите обосновки и да докажете, че не сте знаели или не сте имали разумни основания да подозирате, че в превозното средство е скрито нелегално лице и че сте разполагали със системи за сигурност, които са били правилно експлоатирани по време на нарушението.

Ако не успеете да убедите граничните сили и се окажете в тази злощастна позиция, ще получите второ писмо Известие за наказание и формуляр IS11. Това ще ви каже колко сте глобени и ще ви покани да подадете известие за възражение срещу граничните сили.

Ако след подаване на уведомлението за възражение решението на граничните сили все още е несправедливо, единствената ви възможност е да обжалвате това пред Окръжния съд. Трябва да подадете жалба във формуляр N161 и да заплатите съдебна такса, когато изпращате жалбата си. Съдията ще разгледа вашия случай и ще вземе решение дали глобата ви е правилно наложена. Съдията може да намали глобата или дори да я премахне напълно, поради което е изключително важно да се гарантира, че вашият случай е правилно представен.

Това е труден и скъп проблем за разрешаване, ето защо наличието на надеждни и правилни насоки определя хода на събитията. Нашата компания Claims Trans има богат опит в комуникацията с ключови институции и ръководи процеса с гъвкавост, усърдие и устойчивост. Ние знаем как да навигираме в ситуацията независимо от предизвикателствата по пътя ви. Нашата цел е да ви предоставим не само качествена и ефективна услуга, но и спокойствие и защита на правото.

Кога превозвачът носи отговорност за загуба или повреда на стоки, превозвани по море?

Кога превозвачът носи отговорност за загуба или повреда на стоки, превозвани по море?

 П

ревозът на товари по море е гръбнакът на транспортната индустрия и представлява повече от 80% от общия обем на търговията[1]. Имайки предвид огромния брой транспорти, предприемани ежедневно, изглежда неизбежно понякога товарите да бъдат загубени или повредени. За ефективното разрешаване на такива случаи е важно всички страни да са добре информирани кой е отговорен за щетите или загубите. Тази статия се фокусира специално върху отговорността на превозвача, която се урежда от правилата на Хага-Висби. По-новите конвенции са Хамбургските правила и Правилата от Ротердам. Първите обаче, са ратифицирани само от няколко държави, а вторите все още не са в сила, така че те остават с малко практическо значение.

Кой е отговорен? Договорният превозвач или този, който извършва транспорта? 🚛

Честа практика в морския транспорт е клиентът да наеме превозвач, който след това да повери превоза на друга компания. Ако товарът е повреден или загубен, възниква въпросът кой носи отговорност за него – превозвачът (нает от клиента) или действителният превозвач (поемащ превоза). Общото правило е, че договорният превозвач носи отговорност за действията и бездействията на действителния превозвач и хората, наети от последния за целите на конкретния транспорт[2]. Общоприетата практика е, че договорът между договорния превозвач и действителния превозвач уточнява, че само последният носи отговорност за щети или загуби, настъпили, докато стоките са били под негова отговорност[3]. Поради тази причина е много важно да приемете договор за превоз (който може да бъде под формата на транспортна заявка) преди да започне транспортирането и внимателно да проверите приложимите условия. След това правилата, обсъдени в останалата част на тази статия, се прилагат и за действителния превозвач.

Преди да започне пътуването  🗺️

Преди да започне пътуването, превозвачът е длъжен да полага дължимата грижа, за да направи кораба „плавателен“, годен за пътуване, да осигури подходящ екипаж и да го оборудва, както и да направи всички места, където стоките се съхраняват, безопасни и годни за целта[4]. Важното е, че изискването е само да се полагат разумни грижи, а не да се постига резултат. По този начин превозвачът не носи отговорност за загуба или повреда, произтичаща от негодното състояние на кораба или състоянието на складовите помещения, ако докаже, че е бил надлежно усърден[5]. По същия начин превозвачът е отговорен и за внимателното товарене и укрепване на стоките[6].

След като приеме стоката, превозвачът издава на спедитора товарителница[7] – един от най-важните документи в морския транспорт. В него се посочват, наред с други неща, броят на опаковките или теглото на стоките, тяхното привидно състояние и маркировките, необходими за тяхната идентификация[8]. Тази информация се предоставя от изпращача, който гарантира нейната точност и носи отговорност за щети в резултат на грешки[9]. Въпреки това превозвачът не е длъжен да вписва в товарителницата каквато и да е информация, за която подозира, че е погрешна или не може да провери по разумен начин[10]. Това е особено важно, тъй като товарителницата създава презумпция, че стоките са получени в описаното количество и състояние[11].

По време на транспорта: освобождаване от отговорност? 🔓

След като пътуването започне има презумпция, че превозвачът носи отговорност за всяка загуба или повреда на стоките. Има обаче много изключения от общото правило. Най-скандалното от тях е правилото, че превозвачът не носи отговорност за щети или загуби в резултат на действие или небрежност на екипажа при навигацията или управлението на кораба[12]. Превозвачът също се освобождава от отговорност, ако причината за щетата е едно от следните събития или условия: действия на обществени врагове, пожар (освен ако не е причинен по вина на превозвача), военни действия, конфискация по съдебен процес, опасности от морето, карантинни ограничения, бунтове, стачки, неизбежни произшествия или опити за спасяване на живот или имущество в морето[13]. Превозвачът също така не носи отговорност за щети поради недостатъчност на опаковката или номерацията на стоките или присъщите им пороци[14]. Разбира се, ако вината или дефектът на изпращача или собственика на стоката са причинили щети, превозвачът се освобождава от отговорност[15].

В допълнение към предхоните типове освобождаване от отговорност, има клауза за освобождаване, която гласи, че ако превозвачът успее да докаже, че дадено събитие не се дължи на неговата вина или небрежност, той не носи отговорност за произтичащите от това щети или загуби[16]. Това правило може да се прилага например, когато митническите проверки отнемат толкова много време, че причиняват значително забавяне на доставката, което води до щети. В този случай превозвачът може да докаже, че не е имал вина и да откаже отговорност. Ако закъснението е причинено от неточност на документите, предоставени от изпращача, тогава, разбира се, превозвачът не носи отговорност.

    След пътуването: ограничения на отговорността?  ⚠️

    При доставката превозвачът и получателят трябва да си сътрудничат, за да инспектират стоките за повреди или загуби[17]. Ако стоките липсват или са повредени, получателят трябва да уведоми писмено превозвача за това по време на доставката, освен ако повредата или загубата не са скрити, като в този случай той има три дни за това[18]. Ако такива забележки не са направени навреме, презумпцията е, че стоките са доставени изцяло и в добро състояние[19]. Във всеки случай, ако не е предприето действие за обезщетение в рамките на една година от датата на доставка, превозвачът може да се освободи от отговорност[20].

    В крайна сметка, ако превозвачът носи отговорност за щети или загуба, все още има ограничение за размера на обезщетението. Изчислява се като 666,67 СПТ за пакет или 2 СПТ за килограм брутно тегло на повредени / изгубени стоки, в зависимост от това коя компенсация е по-висока[21]. Стойността на стоките по време на (планирано) освобождаване от кораба е референтната точка[22]. Спедиторът и превозвачът могат да се договорят да направят ограничението на отговорността по-високо, но не и по-ниско[23].

    Важното е, че лимитът на компенсация не се прилага, ако превозвачът е действал с намерение да причини щети или с груба небрежност[24]. Това може да се случи, ако превозвачът е знаел, че вероятно ще настъпи повреда, и не е предприел превантивни действия[25]. Това правило важи и за ограниченията на отговорността – превозвачът губи правата и имунитета си в случай на умисъл и груба небрежност, дори ако в договора за превоз е записано обратното[26].

    Заключителни километри 📦

    Тази статия излага общите условия по време на стандартен морски транспорт. Те се прилагат за „обикновени търговски пратки“, но понякога могат да се прилагат специални условия, ако естеството на транспорта или стоките го оправдават[27]. Освен това превозвачът е свободен да се откаже от правата и имунитета си и да поеме по-голяма отговорност, ако това споразумение фигурира в товарителницата[28]. Поради тази причина е важно да имате достъп за внимателна проверка на всички транспортни документи и достъп до експертни съвети, които ще ви позволят да защитите правата си. Нашият екип в Claims Trans има повече от десетилетие опит в разширената обработка на транспортни казуси и може да ви помогне с успешното разрешаване на всеки случай, свързан с транспорта. Не се колебайте да се свържете с нас.

    Библиография:

    [1] Review of Maritime Transport [2018] Retrieved from: https://unctad.org/webflyer/review-maritime-transport-2018

    [2] United Nations Convention on the Carriage of Goods by Sea (Hamburg Rules) [1978], Article 10(1)

    [3] United Nations Convention on the Carriage of Goods by Sea (Hamburg Rules) [1978], Article 11(1)

    [4] Hague-Visby Rules [1968], Article 3(1)

    [5] Hague-Visby Rules [1968], Article 4(1)

    [6] Hague-Visby Rules [1968], Article 3(2).

    [7] Hague-Visby Rules [1968], Article 3(3)

    [8] Ibid.

    [9] Hague-Visby Rules [1968], Article 3(5)

    [10] Hague-Visby Rules [1968], Article 3(5)

    [11] Hague-Visby Rules [1968], Article 3(4)

    [12] Hague-Visby Rules [1968], Article 4(2)(a)

    [13] Hague-Visby Rules [1968], Article 4(2)

    [14] Ibid.

    [15] Hague-Visby Rules [1968], Article 4(2)(i)

    [16] Hague-Visby Rules [1968], Article 4(2)(q)

    [17] Hague-Visby Rules [1968], Article 3(6)

    [18] Ibid.

    [19] Ibid.

    [20] Ibid.

    [21] Hague-Visby Rules [1968], Article 4(5)(a)

    [22] Hague-Visby Rules [1968], Article 4(5)(b)

    [23] Hague-Visby Rules [1968], Article 4(5)(b)

    [24] Hague-Visby Rules [1968], Article 4(5)(e)

    [25] Ibid.

    [26] Hague-Visby Rules [1968], Article 3(8)

    [27] Hague-Visby Rules [1968], Article 6

    [28] Hague-Visby Rules [1968], Article 5

    Какви са задълженията и правата на превозвачите и изпращачите при международен транспорт на стоки по суша?

    Какви са задълженията и правата на превозвачите и изпращачите при международен транспорт на стоки по суша?

    В

    секи, който работи в транспортната индустрия, може да потвърди, че една привидно лесна експедиция, всъщност е сложен процес. За да премине успешно е важно участващите страни да знаят какви са техните отговорности по всяко време. Тази информация може бъде намерена в CMR Конвенцията, която урежда международния автомобилен превоз на товари. Тази статия ще ви запознае с отговорностите на превозвача и изпращача на всеки етап от превоза.

    ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНЕ ТРАНСПОРТЪТ 🏁

    Когато изпращач и превозвач сключат договор за превоз, те потвърждават съгласието си чрез създаването на товарителница[1]. Изпращачът трябва да се увери, че цялата информация в товарителницата е точна[2]. Превозвачът само трябва да провери дали товарителницата съдържа клауза, която гласи, че транспортът е регулиран от разпоредбите в CMR Конвенцията[3].

    След това стоките трябва да бъдат опаковани и натоварени в превозното средство. Това обикновено са задължения на изпращача. Стоките трябва да бъдат опаковани, така че при нормални условия на транспорт да не бъдат повредени и да не причинят щети на други стоки, хора или превозни средства[4]. Изпращачът също е отговорен за правилното номериране на пакетите[5] и трябва да се увери, че стоките не са повредени или изгубени, докато ги натоварва[6].

    ИНФОРМИРАНЕ НА ПРЕВОЗВАЧА 🚛

    На този етап изпращачът носи отговорността да предостави на превозвача важна информация и документи. Ако е предал опасни товари, той трябва да информира превозвача каква точно е опасността и какви предпазни мерки трябва да бъдат взети. Тази информация също трябва да фигурира в товарителницата[7]. Ако превозвачът не е знаел, че стоките са опасни и го установи в последстиве, той може да ги разтовари по всяко време след като ги е приел, без да дължи обезщетение[8].

    За да мине стоката през митница и други подобни проверки, обикновено има определени документи, които трябва да бъдат представени. Изпращачът е отговорен за предоставянето на цялата необходима документация и за инструктиране на превозвача как да я използва[9]. Превозвачът носи отговорността да не загуби документацията и да я използва според инструкциите[10]. 

    ПРИЕМАНЕ НА СТОКИТЕ 📦

    Сега сме почти готови да започнем транспорта! Но първо превозвачът трябва да провери дали броят на пакетите отговаря на информацията в товарителницата, както и видимото им състояние и това на опаковката[11]. Ако забележи нередност, той трябва да впише забележка в товарителницата[12]. Понякога превозвачът не може да провери състоянието и броя на пакетите, например защото не е присъствал по време на товаренето. В този случай е много важно той да впише забележка в товарителницата, заявявайки, че не може да провери стоките[13]. В противен случай се допуска, че той е получил всички стоки в добро състояние и с добра опаковка[14] и противното е трудно за доказване.

    ПО ВРЕМЕ НА ТРАНСПОРТА 🚚

    Вече пътуваме и от този момент нататък превозвачът носи отговорността (в общия случай) да достави всички стоки невредими и в уговорения срок[15]. Понякога става невъзможно да се завърши превозът при договорените условия. Например, палетите могат да се разместят в превозното средство, така че стоките да са в опасност от повреда, ако транспортът продължи без пренареждане. В този случай превозвачът трябва да поиска допълнителни инструкции от лицето, имащо право да се разпорежда със стоката (обикновено изпращача)[16]. По същия начин, ако получателят откаже стоките след пристигането им, превозвачът трябва да поиска от изпращача допълнителни инструкции[17]. Разбира се, в такива случаи превозвачът ще бъде обезщетен за разходите по изпълнението на инструкциите[18].

    МОМЕНТА НА ДОСТАВКА 📫

    Най-накрая пристигнахме на доставния адрес и транспортът е почти завършен. Ако договорът за превоз уточнява, че доставката е с наложен платеж, превозвачът е отговорен за получаването на точната сума[19]. Получателят има право да провери състоянието на стокате и превозвачът трябва да му осигури възможносста да го направи[20]. Ако доставката приключи успешно, изпращачът и превозвачът са изпълнили своите отговорности правилно и могат да преминат към други бизнес възможности.

    В заключение 🔚

    Тази статия накратко очерта отговорностите на превозвача и изпращача в най-общия случай. На практика обаче казусите често са по-сложни и може да не е толкова очевидно кой е отговорен да предприеме определено действие. Затова ще завършим статията с два съвета:

    1) Правете повече, отколкото законът изисква от вас. Винаги излиза по-евтино да спазвате разпоредбите, отколкото да ги избягвате. Дори ако не е ваша отговорност да проверите точността на даден документ, все пак е добре да го направите, тъй като това може да спести на всички много неприятности по-късно.

    2) Осигурете си достъп до експертни съвети и работете за предотвратяване на искове от момента, в който възникнат. Ние от Claims Trans имаме над десет години опит в обработката на щети и можем да ви помогнем при решаването на трудни казуси, възникнали по време на транспорта, както и за тяхното предотвратяване.

    Не се колебайте да се свържете с нас по всяко време! 

    Библиография:

    [1] CMR Convention [1956], Article 4 

    [2] CMR Convention [1956], Article 7(1)

    [3] CMR Convention [1956], Article 7(3)

    [4] CMR Convention [1956], Articles 10 and 17(4)(b).

    [5] CMR Convention [1956], Article 17(4)(e)

    [6] CMR Convention [1956], Article 17(4)(c)

    [7] CMR Convention [1956], Article 22(1)

    [8] CMR Convention [1956], Article 22(2)

    [9] CMR Convention [1956], Article 11(1)

    [10] CMR Convention [1956], Article 11(3)

    [11] CMR Convention [1956], Article 8(1)

    [12] CMR Convention [1956], Article 8(2)

    [13] Ibid.

    [14] CMR Convention [1956], Article 9(2)

    [15] CMR Convention [1956], Article 17(1)

    [16] CMR Convention [1956], Article 14(1)

    [17] CMR Convention [1956], Article 15(1)

    [18] CMR Convention [1956], Article 16(1)

    [19] CMR Convention [1956], Article 21

    [20] CMR Convention [1956], Article 30(5)