Кога е отговорен превозвачът съгласно ЧМР Конвенцията?
П
ри международния превоз на товари могат да възникнат различни проблеми, дори ако всички страни са добронамерени професионалисти. Най-често проблемът е повреден или загубен товар или забавена доставка. За да се разрешат ефективно такива случаи е важно всички страни да бъдат добре информирани кой носи отговорност за щетата. Международният автомобилен превоз на стоки се регулира от ЧМР Конвенцията, която определя размера на отговорността за всички страни, участващи в транспорта. Тази статия ще ви запознае с отговорността на превозвача, както и с нейните изключения и ограничения.
В самото начало е важно да се каже, че превозвачът е длъжен да провери дали броят на опаковките отговаря на броя, посочен в товарителницата, както и какво е видимото състояние на пратките и тяхната опаковка[1]. При несъответствие или видима повреда, превозвачът трябва да впише забележка в товарителницата[2]. Понякога такава проверка не е възможна, например защото превозвачът не е присъствал по време на товаренето. В такъв случай той трябва да впише забележка в товарителницата, че не е инспектирал стоките[3]. Това е изключително важно, тъй като ако не са вписани забележки се презюмира, че броят на пратките отговаря на данните в товарителницата, както и че пратките и опаковката са в добро състояние[4]. Както ще видим по-долу, превозвачът не носи отговорност за дефектна опаковка или ако в камиона са били натоварени по-малко пакети от посоченото в заявката, но това ще бъде много трудно за доказване, ако не са вписани забележки при приемането на стоките.
Увредена стока, липсващо карго или закъсняла доставка?🤕
В общия случай превозвачът носи отговорност за загубата или повредата на стоките, настъпила от момента на приемането им до момента на доставката, както и за забавянето на доставката[5]. Тази привидно всеобхватна отговорност обаче подлежи на редица изключения и ограничения, които ще обсъдим по-долу. Тук е важно да кажем, че превозвачът носи отговорност за действията и бездействията на своите служители и други наети от него лица, сякаш тези действия или бездействия са негови[6].
Освобождаване от отговорност на превозвача? 🆓
Съществуват редица обстоятелства, които могат изцяло да освободят превозвача от отговорност. Първо, превозвачът е освободен от отговорност, ако щетите, загубите или забавянето са причинени от инструкциите на ищеца до превозвача или са резултат от грешка на ищеца[7].
Второ, превозвачът не носи отговорност, ако вредата е причинена от присъщия недостатък на стоката или от обстоятелства, които не могат да бъдат предотвратени от превозвача[8]. Доказването, че липсата, повредата или забавянето са причинени от някой от тези фактори е в тежест на превозвача[9].
Трето, превозвачът се освобождава от отговорност, ако повредите или загубите са резултат от присъщите рискове при[10]:
а) Използването на отворени превозни средства без покритие, ако изпращачът се е съгласил с тяхното използване.
б) Дефектна опаковка на специфични стоки, които са склонни да се повредят, ако са опаковани неправилно.
в) пакетиране, натоварване, подреждане и разтоварване на стоките от изпращача или получателя;
г) Естеството на някои стоки, предразположени към счупване, ръжда, вътрешно увреждане, изсушаване, изтичане, нормално разпадане или от действията на насекоми или гризачи.
д) Недостатъчност или неточност на маркировката върху пратките.
е) Превоз на добитък;
В случаи б), в) и д) превозвачът може да презюмира, че щетите са причинени от тези фактори и доказването на противното е в тежест на ищеца[11].
Превозвачът обаче носи отговорност за щети, причинени от дефектното състояние на превозното средство, дори ако то е наето от трето лице[12].
Разбира се, ако множество фактори са допринесли за щетата, превозвачът носи отговорност само дотолкова, доколкото факторите, за които той е отговорен, са допринесли за щетата[13].
Важно е да се отбележи, че превозвачът не може да се освободи от отговорност, ако щетата е причинена от груба небрежност[14]. Разбира се, би било несправедливо, ако превозвачът може да бъде освободен от отговорност, въпреки че е действал умишлено или крайно небрежно например. Доказването, че действията на превозвача представляват „груба небрежност“ се носи от ищеца. Също така превозвачът не може да се освободи от отговорност ако действията му се считат за еквивалентни на грубата небрежност съгласно закона на съда, който решава делото[15]. Следователно, в зависимост от това къде се води делото, въпросът какво представлява грубата небрежност ще има различни отговори.
Какви са ограниченията на отговорността на превозвача? ⛓️
Ако превозвачът носи отговорност съгласно Конвенцията, трябва да се определи точно каква сума дължи. В случай на загуба или повреда, дължимото обезщетение се изчислява според борсовия курс или пазарната цена на стоката към момента на приемането им за превоз[16]. Тази компенсация обаче не може да надвишава 8,33 СПТ за килограм бруто липсващо тегло[17]. Член 23, параграфи 7, 8 и 9 изясняват как се прави това изчисление. В допълнение към това таксите за превоз, митата и всички други такси, платени с цел транспортиране на стоките, трябва да бъдат компенсирани пропорционално на количеството стока, която е загубена или повредена[18].
Ако има забавяне на доставката, ищецът трябва да докаже, че забавянето е довело до щети, за да получи компенсация, която обаче не може да надвиши навлото[19]. Но какво всъщност се счита за забавяне? Обикновено има договорен срок за доставка, така че се счита, че има забавяне, ако стоките не са доставени до уговорената дата[20]. Тридесет дни след изтичането на този срок стоките се считат за изгубени[21]. Ако няма уговорен срок, съдът, който решава делото, преценява какъв срок би бил разумен за завършване на такава доставка[22]. При този случай, ако са минали шейсет дни, откакто превозвачът е приел стоката и тя все още не е доставена, то тя се счита за изгубена[23].
По-висока компенсация от описаната по-горе може да бъде получена само ако изпращачът и превозвачът са се съгласили да въведат по-висок лимит или „особен интерес при доставяне“в товарителницата[24]. Също така, в случай на „груба небрежност“или неговите еквиваленти няма ограничение на дължимото обезщетение[25].
Времеви ограничения на отговорността на превозвача? ⏳
Съществуват и времеви ограничения за отговорността на превозвача. Когато получателят приема стоката, той трябва да провери броя на опаковките и тяхното състояние. В случай на явна повреда или липса, той трябва да впише забележка в товарителницата в момента на доставката[26]. Ако повредата или липсата не са явни, получателят може да подаде резервация в рамките на седем работни дни от датата на доставка[27]. В случай на закъснение получателят трябва да направи писмена рекламация в рамките на двадесет и един дни от датата на доставка[28]. Ако гореспоменатите срокове са изтекли, превозвачът може да откаже отговорност за щетите.
Други проблеми по време на транспорт? 🚛
Освен повреди, загуби и забавяния, понякога по време на транспорта възникват и други проблеми. Първо, ако конкретни документи придружават стоката и са необходими за нейния превоз, превозвачът носи отговорност за щети, причинени от загубата на тези документи или неправилното им използване. Той обаче не носи отговорност, ако документите или информацията, предоставени от изпращача, са неточни и той не е длъжен да проверява тяхната точност[29].
Второ, при условията, изброени в член 12, лицето, което има право да се разпорежда със стоките (обикновено изпращача), може да предостави нови инструкции на превозвача, например да промени мястото на доставка. Ако превозвачът не изпълни тези инструкции, той носи отговорност за щетите, причинени от своя пропуск[30]. По същия начин, ако завършването на доставката стане невъзможно преди или след достигане на местоназначението, превозвачът трябва да поиска допълнителни инструкции от изпращача (или от този, който има право да се разпореди със стоките)[31]. Превозвачът ще бъде обезщетен за разходите, поети при изпълнението на допълнителните инструкции[32]. Ако обаче не поиска инструкции, а продължи с транспорта по своя преценка, той носи отговорност за произтичащите щети.
Трето, понякога договорът за превоз уточнява, че превозвачът трябва да приеме наложен платеж от получателя. Разбира се, ако превозвачът пропусне да го направи, той е длъжен да обезщети изпращача за това[33].
В заключение 🔚
За финал е важно да се спомене, че всякакви разпоредби в договора за превоз, които противоречат на Конвенцията, са нищожни и без правно действие[34]. Това означава, че не може да се прехвърли отговорност на превозвача в случаите, когато според Конвенцията той не е отговорен (и обратното). Следователно Конвенцията е най-важният документ за определяне на размера на отговорността на превозвача. Тази статия обаче е само кратко описание на нейните разпоредби. Казусите на практика често са много по-сложни и изискват по-задълбочен правен анализ.
Ето защо е важно всички страни да имат достъп до експертен съвет, който ще им позволи да защитят правата си. Ние от Claims Trans имаме повече от десетилетие опит в обработката на искове и можем да Ви помогнем за успешното разрешаване на казуси, свързани с транспортна дейност.
Библиография:
[1] CMR Convention [1956], Article 8(1)
[2] CMR Convention [1956], Article 8(2)
[3] Ibid.
[4] CMR Convention [1956], Article 9(2)
[5] CMR Convention [1956], Article 17(1)
[6] CMR Convention [1956], Article 3
[7] CMR Convention [1956], Article 17(2)
[8] Ibid.
[9] CMR Convention [1956], Article 18(1)
[10] CMR Convention [1956], Article 17(4)
[11] CMR Convention [1956], Article 18
[12] CMR Convention [1956], Article 17(3)
[13] CMR Convention [1956], Article 17(5)
[14] CMR Convention [1956], Article 29
[15] Ibid.
[16] CMR Convention [1956], Article 23(1) and (2), Article 25
[17] CMR Convention [1956], Article 23(3)
[18] CMR Convention [1956], Article 23(4)
[19] CMR Convention [1956], Article 23(5)
[20] CMR Convention [1956], Article 19
[21] CMR Convention [1956], Article 20(1)
[22] CMR Convention [1956], Article 19
[23] CMR Convention [1956], Article 20(1)
[24] CMR Convention [1956], Articles 24 and 26
[25] CMR Convention [1956], Article 17(5)
[26] CMR Convention [1956], Article 30(1)
[27] Ibid.
[28] CMR Convention [1956], Article 30(3)
[29] CMR Convention [1956], Article 11
[30] CMR Convention [1956], Article 12(7)
[31] CMR Convention [1956], Articles 14 and 15
[32] CMR Convention [1956], Article 16
[33] CMR Convention [1956], Article 21
[34] CMR Convention [1956], Article 41
Последни коментари