Отказаната претенция за щета е често срещано явление сред превозвачите и спедиторите, които целят да получат обезщетение при всеки свой казус. Тук ще споделим, как това може да е с успешен край!

Фактите

След препоръка от наш съществуващ партньор, транспортна фирма, занимаваща се с превози под температурен режим, се свърза с нас с молба за съдействие и становище. Щетата беше се случила, вследствие на влизане на емигранти в товарното помещение. Превозът на хранителни продукти между Германия и Франция е извършен през 2017 година. След връщането на стоката обратно до изпращача ѝ, проверката е установила, че тя не е годна за човешка консумация, ето защо бива унищожена. Шест месеца след разтоварването и след размяна на стандартни писма за ангажиране на отговорност, пристига претенция за 37 000 евро! Рекламацията е в резултат на регресен иск от Карго застрахователя на стоката, който преди това е изпратен по веригата от спедитори, през които този транспорт е възложен.

Проблемите

След претенцията към застрахователя по „Отговорност на превозвача” CMR на нашия клиент, същият изпрати отказ за изплащане на обезщетение. От наша страна беше изпратен отговор на този отказ, който имаше много важно значение, за което ще стане ясно малко по долу. Следвайки този отказ, същото становище беше предоставено до спедитора, възложил транспорта на нашия клиент. За съжаление, въпреки допълнително посочените от наша страна аргументи за освобождаване от отговорност, спедиторите, техните застрахователи, както и правоимащия карго застраховател, напълно естествено не бяха съгласни, с оглед размера на този иск. Около 1 година по-късно, без допълнително убеждаване или друга кореспонденция, нашият клиент получи призовка за започващото съдебно дело в Германия.

Правилата

Отказът на отговорност от страна на „CMR застрахователят“ беше на основание член 17, параграф 2 от CMR Конвенцията[1], който гласи, че:

„Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последици, които не е могъл да преодолее.“

По подобен начин се развиха събитията при успешно разрешен друг наш случай с товар, увреден от емигранти.

Вследствие на така посочения отказ, ние напълно резонно изтъкнахме на застрахователя, че при позоваване на горепосоченият член, остава в тяхна тежест да докажат с факти твърдението си, което е в съответствие с член 18, параграф 1 от CMR Конвенцията[2].

Действията

Ние бяхме сигурни, че претендиращият е напълно наясно със същото изискване на Конвенцията и че просто посочване на основание за отказ няма да реши случая. Позицията ни спрямо  застрахователя беше, че не сме съгласни с техния отказ и не го считаме за валиден и доказан. Изискваме от тях да преразгледат позицията си и отново да отворят преписката по случая. Изтъкнахме, че е много вероятно да се започне дело срещу техния застрахован, при което ще бъдем длъжни да ги привлечем като подпомагаща страна, за да са ангажирани с решението на съда.

Впоследствие, при започването на съдебното дело, взимайки предвид нашето становище, застрахователят реши да защитава застрахования си клиент. Той също така пое, всички адвокатски и съдебни разноски по време на воденето на процеса, които бяха около 7000,00 евро. Сумата е стандартна,  вземайки предвид материалния интерес на иска, както и минималните адвокатски възнаграждения в Германия. Ние продължихме нашата активна работа, която включваше избор на компетентен адвокат по транспортно право, координиране на работата му, както и съдействие с изясняване на факти, обстоятелства и осигуряване на документи.

Решението

Няколко месеца след започването на делото, след възможността за споразумение между страните, която съда стандартно предложи в началото, се постигна споразумение за заплащане на обезщетение в размер на 28 000 евро. Това беше финален размер на претенцията, за да се избегне влизането в същински съдебен процес, което би коствало още много време и средства за всички страни. Заедно с размера на вредата, следваше да се заплатят и адвокатските разноски на ищеца, както и допълнително възнаграждение на адвокатът на нашия клиент. Сумата в резултат на споразумението, заедно с допълнителните разноски, в крайна сметка бяха заплатени от застрахователя на клиента ни – 2 години по-късно от първоначалния им отказ за изплащане на обезщетение по претенцията!

Въпреки, че нашата намеса по този казус се случи във вече доста напреднал момент, с нашия опит, експертиза и използване на правилни аргументи, ние успяхме да извлечем пълния максимум за нашия клиент. Той беше много доволен и благодарен за положителните резултати от нашата работа. На първо място сумата на щетата беше намалена значително, а на второ място, обезщетението беше изцяло заплатено от застрахователят му, като тази значителна сума не беше загуба в неговите активи!

Така развилото се решение на ситуацията следва да бъде добър пример за всички останали транспортни и спедиторски фирми, които трябва да са наясно, че с напредване на времето, случаите се усложняват и нямат „способност“ да се решават сами. За съжаление, от практиката има доста подобни казуси, които завършват с осъдителни присъди, заплащане на големи суми на обезщетения, включително и затваряне на фирми, които не са в състояние да ги покрият. Именно поради тази причина, бързата и адекватна реакция при всеки отделен казус, е от решаващо значение за извличане на оптимален резултат.

Библиография:

[1] CMR Convention [1956], Article 17(2)
[2] CMR Convention [1956], Article 18(1)

Тук можете да прочетете други интересни карго казуси!