Регрес от карго застраховател на стойност 35,000.00 евро? Може ли да бъде разрешен успешно за спедитора и превозвача?

Регрес от карго застраховател на стойност 35,000.00 евро? Може ли да бъде разрешен успешно за спедитора и превозвача?

by | окт. 22, 2020 | Казуси

O

бработвайки много транспортни казуси през годините, установихме, че голяма част от транспортния бранш смята, че наличието на карго застраховка за стоката означава, че няма да бъде търсена отговорност на превозвача. За съжаление нещата не стоят така и в мнозинството от случаите, карго застрахователят регресира към превозвача. В този материал ще споделим, как успяхме да се справим с този сложен казус.

Фактите

Наш дългогодишен клиент – голяма спедиторска компания, ни възложи пореден нов случай с висок приоритет. Щетата беше настъпила по време на транспорт от Гърция до Полша, вследствие на тежък пътен инцидент. Стоката беше разпиляна около пътното платно, а превозното средство беше тотално обездвижено. Собственикът на товара взе решение да го върне обратно до изпращача, за да може да се направи експертна оценка на състоянието му. Спазвайки инструкциите му, нашият клиент организира доставката обратно до Гърция. Стойността на стоката беше 46000,00 евро. На база на известните в началото факти ние осъзнахме, че този случай няма да е лесен за разрешаване, но го приехме като поредното предизвикателство, срещу което да се изправим… 🔎

Проблемите

С оглед на стойността на товара, от момента на връщането му до Гърция, никой нямаше представа, дали детайлната проверката ще установи, че стоката е тотална щета или част от нея може да бъде спасена. При подобни пътни инциденти и разпиляна стока, понякога дори външно стоката да изглежда козметично увредена, това не означава, че собственикът ѝ ще я определи за годна. Оказа се, че в този случай, част от стоката има остатъчна стойност – 11000,00 евро и може да бъде продадена на вторичен пазар; т.е. реалната щета остана на значителната стойност 35000,00 евро . Стана ясно също, че товарът е застрахован от карго застраховател в Гърция. След обработката на претенцията от негова страна, той изпрати регресен иск към първият спедитор по веригата от договорни превозвачи. Тази рекламация, разбира се, стигна до нашия клиент, както и да фактическия превозвач, който беше нает от него. Както много други превозвачи в България, последният беше застраховал CMR отговорността си при роден застраховател. 📝

Електронната товарителница за транспорт "Е-CMR" вече е достъпна в България!

Правилата

В конкретната ситуация,  собственикът на стоката беше възложил транспорта на спедитор, който е превъзложил до нашия клиент, който от своя страна е възложил заявката на финалния превозвач.

Отговорността при подобен случай е определена от чл. 3 на CMR Конвенцията[1] който указва , че превозвачът отговаря като за свои действия и пропуски, за действията и пропуските на своите служители и на всички други лица, до чиито услуги е прибягнал за извършването на превоза.

Тук се има предвид, че когато спедитор приеме заявка-договор за транспорт, то той се счита за договорен превозвач за клиента си. Така той трябва да отговаря и за щетите, липсите и грешките на подизпълнителя до чиито услуги е прибегнал. Това важи за всеки следващ по веригата на възложената заявка. В крайна сметка, този който е причинил щетата като финален превозвач, отговаря пред възложителя си. В конкретната ситуация, при която е намесен карго застраховател, вследствие на заплащането на обезщетение към собственика за увредената стока, то застрахователят се суброгира в правото да претендира към договорния спедитор, на когото първо е възложен транспорта. Следвайки веригата на възлагане на транспорта, претенцията в крайна сметка преминава през всички замесени страни и стига до превозвача и неговия застраховател по „Отговорност на превозвача“ CMR. 📦

Решението

Нашата активна работа по случая, включваше ангажирането на отговорността на превозвача, извършил превоза, комуникацията с неговия застраховател по CMR, както и събирането на необходимите доказателствени документи от възложителя на нашия клиент. Нашата цел беше да докажем по ефективен начин неоспоримата отговорност, която превозвача носеше за настъпилите вреди, вследствие на пътния инцидент, за който той беше отговорна страна. Впоследствие, когато регресната претенция от карго застрахователя пристигна, ние продължихме да обсъждаме решението на казуса с представляващите карго застрахователя адвокати от Гърция. В крайна сметка, всички необходими доказателствени документи за щетата и спасителната продажба за остатъчната стойност на стоката, бяха събрани успешно от нас, след което ги предоставихме до застрахователя на превозвача с претенция за 35,000.00 евро. След като измина известно време и доста напомняния, застрахователят одобри плащане на щетата и след подписване на споразумение, заплати обезщетението в пълен размер 35,000.00 евро до претендиращия карго застраховател. 🧭

Изводите

Този транспортен казус от нашата практика, доказва колко е важен професионалния поглед, опит и контрол на дадена ситуация. Регресният иск можеше да прерасне в съдебно дело срещу нашия клиент, което щеше да доведе до значителни разходи. В резултат на нашата намеса, трите компании, разбраха че активната грижа предопределя оптималното решение на всяка щета. Важен извод от този казус, който транспортните фирми могат да си направят е, че не могат да бъдат прекалено спокойни когато стоката има карго застраховка. По-печелившо би било да предприемат бързо необходимите действия да защитят правата си, разчитайки на правилния партньор за ликвидация на щети! 🤝

Успешното разрешение на този значителен казус, е поредното доказателство за нашия клиент, че Claims Trans е техен доверен и опитен партньор, който успява да намери начин за ефикасното финализиране на транспортни казуси, без това да води до финансови загуби за компанията им!💸

Библиография:

[1] CMR Convention [1956], Article 3

Искам да разбера други начини за превенция на щети!

Как отказана претенция за тотална щета, води до изплатено обезщетение 2 години по-късно?

Как отказана претенция за тотална щета, води до изплатено обезщетение 2 години по-късно?

by | апр. 26, 2020 | Казуси

Отказаната претенция за щета е често срещано явление сред превозвачите и спедиторите, които целят да получат обезщетение при всеки свой казус. Тук ще споделим, как това може да е с успешен край!

Фактите

След препоръка от наш съществуващ партньор, транспортна фирма, занимаваща се с превози под температурен режим, се свърза с нас с молба за съдействие и становище. Щетата беше се случила, вследствие на влизане на емигранти в товарното помещение. Превозът на хранителни продукти между Германия и Франция е извършен през 2017 година. След връщането на стоката обратно до изпращача ѝ, проверката е установила, че тя не е годна за човешка консумация, ето защо бива унищожена. Шест месеца след разтоварването и след размяна на стандартни писма за ангажиране на отговорност, пристига претенция за 37 000 евро! Рекламацията е в резултат на регресен иск от Карго застрахователя на стоката, който преди това е изпратен по веригата от спедитори, през които този транспорт е възложен.

Проблемите

След претенцията към застрахователя по „Отговорност на превозвача” CMR на нашия клиент, същият изпрати отказ за изплащане на обезщетение. От наша страна беше изпратен отговор на този отказ, който имаше много важно значение, за което ще стане ясно малко по долу. Следвайки този отказ, същото становище беше предоставено до спедитора, възложил транспорта на нашия клиент. За съжаление, въпреки допълнително посочените от наша страна аргументи за освобождаване от отговорност, спедиторите, техните застрахователи, както и правоимащия карго застраховател, напълно естествено не бяха съгласни, с оглед размера на този иск. Около 1 година по-късно, без допълнително убеждаване или друга кореспонденция, нашият клиент получи призовка за започващото съдебно дело в Германия.

Правилата

Отказът на отговорност от страна на „CMR застрахователят“ беше на основание член 17, параграф 2 от CMR Конвенцията[1], който гласи, че:

„Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последици, които не е могъл да преодолее.“

По подобен начин се развиха събитията при успешно разрешен друг наш случай с товар, увреден от емигранти.

Вследствие на така посочения отказ, ние напълно резонно изтъкнахме на застрахователя, че при позоваване на горепосоченият член, остава в тяхна тежест да докажат с факти твърдението си, което е в съответствие с член 18, параграф 1 от CMR Конвенцията[2].

Действията

Ние бяхме сигурни, че претендиращият е напълно наясно със същото изискване на Конвенцията и че просто посочване на основание за отказ няма да реши случая. Позицията ни спрямо  застрахователя беше, че не сме съгласни с техния отказ и не го считаме за валиден и доказан. Изискваме от тях да преразгледат позицията си и отново да отворят преписката по случая. Изтъкнахме, че е много вероятно да се започне дело срещу техния застрахован, при което ще бъдем длъжни да ги привлечем като подпомагаща страна, за да са ангажирани с решението на съда.

Впоследствие, при започването на съдебното дело, взимайки предвид нашето становище, застрахователят реши да защитава застрахования си клиент. Той също така пое, всички адвокатски и съдебни разноски по време на воденето на процеса, които бяха около 7000,00 евро. Сумата е стандартна,  вземайки предвид материалния интерес на иска, както и минималните адвокатски възнаграждения в Германия. Ние продължихме нашата активна работа, която включваше избор на компетентен адвокат по транспортно право, координиране на работата му, както и съдействие с изясняване на факти, обстоятелства и осигуряване на документи.

Решението

Няколко месеца след започването на делото, след възможността за споразумение между страните, която съда стандартно предложи в началото, се постигна споразумение за заплащане на обезщетение в размер на 28 000 евро. Това беше финален размер на претенцията, за да се избегне влизането в същински съдебен процес, което би коствало още много време и средства за всички страни. Заедно с размера на вредата, следваше да се заплатят и адвокатските разноски на ищеца, както и допълнително възнаграждение на адвокатът на нашия клиент. Сумата в резултат на споразумението, заедно с допълнителните разноски, в крайна сметка бяха заплатени от застрахователя на клиента ни – 2 години по-късно от първоначалния им отказ за изплащане на обезщетение по претенцията!

Въпреки, че нашата намеса по този казус се случи във вече доста напреднал момент, с нашия опит, експертиза и използване на правилни аргументи, ние успяхме да извлечем пълния максимум за нашия клиент. Той беше много доволен и благодарен за положителните резултати от нашата работа. На първо място сумата на щетата беше намалена значително, а на второ място, обезщетението беше изцяло заплатено от застрахователят му, като тази значителна сума не беше загуба в неговите активи!

Така развилото се решение на ситуацията следва да бъде добър пример за всички останали транспортни и спедиторски фирми, които трябва да са наясно, че с напредване на времето, случаите се усложняват и нямат „способност“ да се решават сами. За съжаление, от практиката има доста подобни казуси, които завършват с осъдителни присъди, заплащане на големи суми на обезщетения, включително и затваряне на фирми, които не са в състояние да ги покрият. Именно поради тази причина, бързата и адекватна реакция при всеки отделен казус, е от решаващо значение за извличане на оптимален резултат.

Библиография:

[1] CMR Convention [1956], Article 17(2)
[2] CMR Convention [1956], Article 18(1)

Тук можете да прочетете други интересни карго казуси!